Паралелни светове

Паралелни светове Мичио Каку Времетраене: 1:18 мин. Елегантната вселена Брайън Грийн Времетраене: 0:46 мин. Пътеводител в квантовия свят Джим Ал-Халили Времетраене: 1:14 мин. До края на времето Брайън Грийн Времетраене: 1:28 мин. Астрофизика за заети хора Нийл Деграс Тайсън Времетраене: 0:56 мин. Комикси Железният алхимик Хирому Аракава Времетраене: 1:06 мин. Хранене за високочувствителни хора Бернхард Бюр, Ева-Мария Енгел Времетраене: 1:12 мин. Спри да разбиваш сърцето си Меган Роксан Времетраене: 1:00 мин. Ядрото на богатството Христо Симеонов, Юлия Симеонова Времетраене: 1:05 мин. Таро Градината на вещицата - карти и ръководство Саша Греъм Времетраене: 1:10 мин. Най-добрите млади футболисти на планетата Марек Томс Времетраене: 1:11 мин. Когато смъртта ти обърне гръб Цветлин Вълев Времетраене: 1:14 мин. Жорж Санд и езикът на любовта Беате Рюгиерт Времетраене: 1:24 мин. Гъмп - Кучето, което научи хората да живеят Филип Рожек Времетраене: 1:25 мин. Загадката съзнание Анака Харис Времетраене: 1:02 мин.

Смайващо приключение от Големия взрив до края на света!

От векове мистици, мечтатели и математици са се питали дали съществуват паралелни светове. Може ли цяла една вселена да съществува едновременно с нашата, почти на една ръка разстояние, но отделена от неизмерима пропаст отвъд човешкото познание? Може ли врати или портали да свързват нашия свят с техния? През последните пет години стъписващи открития превърнаха паралелните светове в централна тема на космологията. Революционната идея, наречена М-теория - водещ кандидат за теорията на всичкото - описва вселената като мехур, който се носи в много по-голямо многоизмерно пространство. М-теорията предрича, че нашата вселена-мехур може би съществува едновременно с други в мултивселена на вселените.

Световноизвестният физик и изключително популярен писател Мичио Каку - човекът, който "има дарбата да прави разбираеми и най-смелите идеи за космоса" (Уолстрийт Джърнъл) - въвежда читателя в едно вълнуващо приключение от Големия взрив до края на света, като по пътя разкрива смайващите постижения на теоретичната физика, които напълно променят нашето виждане за вселената.

В Паралелни светове (първата си книга след Хиперпространството) Мичио Каку описва необичайното развитие на революционната М-теория, своеобразно продължение на странната теория, която промени разбиранията за вселената и мястото ни в нея. Като основно продължение на прочутата теория на всичкото на Айнщайн, М-теорията описва вселената като мехур, носещ се в невъобразимо голяма единадесетизмерна мултивселена. Физиците си представят нашата вселена като един от неизброимите вселени-мехури, отделени само на милиметри един от друг. Според това ново виждане през цялото време големи взривове слагат началото на нови паралелни светове и - ако те наистина са толкова близо, колкото смятат някои, - нашата вселена би могла дори да се сблъска с някой от тях - с всички произлизащи от това космически последствия.

Каку майсторски описва необикновените характери на разкриващите тайните на вселената учени и със завладяващия си стил разказва за изключителните постижения в областта на физиката, астрономията и космологията, довели до възникването на М-теорията. Ако космологичните предсказания на съвременната наука са верни, пътуването между тези паралелни вселени е не само възможно, а може да се окаже и единственият начин човечеството в далечното бъдеще да се спаси, като напусне нашата умираща вселена.

Написана увлекателно, на достъпен език, Паралелни светове представлява завладяващ, напредничав поглед във вълнуващите възможности, които ни предлагат последните научни разкрития в космологията.

"Вселената

Детски снимки на вселената

"Поетът желае единствено да прати главата си в небесата. Логикът е онзи, който се мъчи да вкара небесата в главата си. И именно неговата глава се пръска."
Г. К. Честерсън

Като дете имах личен конфликт относно вярванията си. Родителите ми бяха възпитани в будистката традиция. А аз всяка седмица посещавах неделното училище, където с удоволствие слушах библейските разкази за китове, кивоти, солни стълбове, ребра и ябълки. Бях очарован от иносказанията в Стария завет - любимата ми част от заниманията в неделното училище. Историите за всемирни потопи, горящи храсти и разделящи се води ми се струваха далеч по-вълнуващи от монотонното припяване на будистите и медитацията. Всъщност тези древни предания за героизъм и трагични събития много живо илюстрираха дълбоките морални и етически уроци, които останаха в мен през целия ми живот.

Един ден изучавахме Битие. Да четеш за Бог, който с гръмовен глас провъзгласява: "Да бъде светлина!", бе далеч по-драматично от мълчаливото медитиране в стремежа си да достигнеш нирвана. От чисто детско любопитство попитах моята учителка: "А Бог имал ли е майка?" Обикновено тя разполагаше с резерв от уместни и остроумни отговори, в които се криеше и дълбока морална поука. Този път обаче я сварих неподготвена. "Не - отвърна ми тя колебливо. – Бог по всяка вероятност не е имал майка." "Но тогава откъде се е появил?", запитах аз. Тя смотолеви, че по този въпрос ще трябва да се посъветва с пастора.

Не си давах сметка, че съвсем случайно бях засегнал един от основните въпроси на теологията. Бях объркан, тъй като в будизма няма никакъв абсолютен Бог, а само вечна вселена без начало и без край. По-късно, когато започнах да се запознавам с големите световни митологии, научих за съществуването на два основни типа космологии в религиите. Първата се основава на един-единствен момент, когато Бог е сътворил вселената, а втората - на идеята, че вселената винаги е съществувала и ще продължава да съществува.

Помислих си, че е невъзможно и двете да са верни.

По-късно започнах да откривам, че тези общи теми се срещат у много други култури. Например, според китайската митология в началото е съществувало космическо яйце, носещо се през безформения хаос. Богът зародиш Пан Ку прекарал почти цяла вечност в него и когато най-сетне се излюпил, започнал да расте неимоверно - с повече от три метра на ден, - така че горната част на черупката на яйцето образувала небето, а долната - земята. След 18 000 години Пан Ку умрял, за да роди нашия свят - кръвта му се превърнала в реки, очите му - в слънцето и луната, а гласът му - в гръмотевицата.

Митът за Пан Ку отразява една тема, която може да се открие в редица други религии и древни митологии - за вселената, започнала съществуването си чрез creatio ex nihilo (сътворение от нищото). Според древногръцката митология вселената започнала от състояние на хаос (всъщност самата дума хаос е гръцка и означава бездна). Това безформено състояние често се описва като океан, както е например във вавилонската и японската митология. Същата тема можем да открием и в древноегипетската митология, според която богът слънце Ра се появил от носещо се в океана яйце. В полинезийската митология яйцето е заместено с черупката на кокосов орех. При маите историята се разказва в друг вариант, според който вселената се ражда, но умира след 5000 години, след което се възражда отново и отново, повтаряйки безкрайния цикъл на раждане и умиране.

Тези creatio ex nihilo митове се намират в разрез с космологията според будизма и някои форми на индуизма. В тези митологии вселената е вечна, без начало и без край. Има множество нива на съществуване, най-висшето от които е нирваната, която е вечна и може да се постигне единствено чрез най-всеотдайна медитация. В индуистката Махапурана се казва: "Ако Бог е създал света, къде е бил той преди Сътворението?... Знай, че светът е неръкотворен и като самото време е без начало и без край."

Двете митологични системи са противоположни една на друга и на пръв поглед помежду им няма обединяващо начало. Те взаимно се изключват - вселената или е имала, или е нямала начало. По всичко личи, че средно положение не съществува.

Днес обаче като че ли се появява обединяващото начало, при това от напълно неочаквана посока - от света на науката, като резултат от новото поколение мощна научна апаратура, изпратена в открития космос. Древните митологии разчитали на мъдростта на разказвачите, за да изяснят произхода на света. В наши дни учените използват мощта на цели батареи космически спътници, лазери, детектори за гравитационни вълни, интерферометри, високоскоростни суперкомпютри и интернет, за да революционизират разбиранията ни за вселената и да ни дадат най-убедителното описание за нейното възникване.

От събраните данни постепенно се оформя грандиозен синтез между двете противопоставящи се митологични системи. Учените предполагат, че може би Сътворението се осъществява непрекъснато във вечния океан от нирвана. Според тази нова идея нашата вселена може да се уподоби на мехур, носещ се в много по-голям океан, в който непрекъснато се образуват нови мехури. Според тази теория вселените, подобно на мехурите в кипящата вода, се образуват непрекъснато и пребивават на много по-голямата арена - нирваната на единадесетмерното хиперпространство. Все повече физици предполагат, че нашата вселена наистина се е появила при ужасния катаклизъм, известен като Големия взрив, но и че тя съществува в един вечен океан редом с множество други вселени. Ако това е така, големи взривове се случват дори и в момента, в който четете това изречение.

Днес физиците и астрономите от целия свят умуват как ли изглеждат тези паралелни светове, на какви закони се подчиняват, как са възникнали и как в крайна сметка ще загинат. Може би тези паралелни светове са пусти и лишени от основните елементи на живота. А може би приличат досущ на нашата вселена и са разделени помежду си от едно единствено квантово събитие, благодарение на което се и различават. Някои дори смятат, че може би един ден, когато животът стане невъзможен в нашата остаряваща и ставаща все по-студена вселена, хората ще бъдат принудени да я напуснат и да потърсят убежище в друга вселена.

Зад всички тези нови теории стои огромният поток данни, с който ни заливат нашите сателити, докато фотографират останките от самото сътворение. Забележително е да се отбележи, че днес учените анализират случилото се някакви си 379 000 години след Големия взрив, когато вселената се е изпълнила за първи път с остатъчното лъчение от сътворението. Може би най-убедителната картина на това лъчение е получена от един нов апарат, известен като спътника WMAP."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg

Въведение
Вселената

• Детски снимки на вселената
• Парадоксалната вселена
• Големият взрив
• Инфлация и паралелни вселени

Мултивселената

• Портали към други измерения и пътуване във времето
• Паралелни квантови вселени
• М-теорията - майката на всички струни
• Проектирана вселена
• В търсене на ехото от единственото измерение

Бягство в хиперпространството

• Краят на всичко
• Бягство от вселената
• Отвъд мултивселената

Терминологичен речник
Препоръчителна литература