Уморени разкази

Антун Густав Матош (1873 - 1914) e хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и "папата на френския декаданс" Юисманс. През своя кратък, но бурен литературен живот Матош публикува три сборника с разкази - "Трески" (1899), "Нови трески" (1900) и "Уморени разкази" (1909), няколко сборника с есета - "Хоризонти и пътища" (1907), "Наши хора и краища" (1910) и др., около 80 стихотворения и поеми с философски мотиви и елементи на сатира.

В гротескно-фантастичния цикъл "Уморени разкази" действието има символично значение и подчертава пропастта между реалния, всекидневен живот и идеалния свят, в който господстват любовта, красотата и хармонията. Героите в тези разкази са социални аутсайдери, бохеми, скитници, творци и мечтатели, често недъгави или невротици, идентичността им не се корени в презираните от тях обществени отношения, а в усещането им за принадлежност към определени естетически и творчески кръгове. Този тип герои оставят траен отпечатък в хърватската литература, придавайки й модерно и космополитно звучене.

Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс".

ЕТ Веселин Праматаров - Сонм
София, 1326
жк. Обеля, бл.245, вх. А
sonm@abv.bg