Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Как студентите в Макао интерпретират мултфилма "Ёжик в тумане", как си общуват учащи се и преподаватели в американските университети, как се живее в китайско общежитие, как се пътува в индийските междуградски автобуси, кога, ако си гражданин на бивша Югославия, се налага да запишеш като своя националност "Опел Кадет", за да добиеш легален статут... - на тези и още много други въпроси отговор дават пътеписите от Америка, Китай и Индия на българската синоложка Румяна Чолакова. Културно-географските топоси не са назовани със собствените им имена, но са лесно разпознаваеми. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Какво представлява иронията, в какви форми се проявява, какви капани ни дебнат, когато стане дума за нея - именно на тези въпроси е посветена монографията на Владимир Янкелевич Иронията, написана не без ирония и с позоваване върху многобройни примери, свидетелстващи за огромната философска и обща култура на автора. Иронията е смъртоносна за илюзиите - твърди Янкелевич, - тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. Благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. Тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е развлечението на Паскал, естетическият стадий на Киркегор , неавтентичният живот на Хайдегер, отчуждението на Маркс , недобросъвестността на Сартр . Човекът на развлечението живее като прогонен от себе си, смесен с външната суета: този човек е пленник на своите желания, на своите функции, на своите навици, на своите връзки, на света, който го развлича. Става дума за непосредствен живот, без памет, без цел, без овладяност, което е самото определение за екстериорността, а в човешкия ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев , публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид . Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
... Леглото е постлано е вторият сборник с разкази на Иржи Кратохвил , замислен като продължение на Бърненски разкази (Сонм, 2016). Тук художественото време ни отпраща към познати исторически сюжети, а историите създават у нас усещане, че самият автор сякаш не може да предвиди тяхната развръзка. Кратохвил печели читателите както с ерудицията си, така и с умелото боравене с репертоара и на класическата, и на модерната литература. Своето верую писателят изповядва така: "Вярвам, че не е възможно да се излезе от територията на литературата, от плодоносните и води, които се разливат навсякъде, където е стъпил човешки ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В Меланхолията Фьолдени проследява формирането на това понятие през вековете въз основа на богат материал от сферата на литературата, изобразителното изкуство, философията и други области на човешкото знание. Отчасти история на термина, отчасти анализ на меланхоличната нагласа, книгата разкрива изящно, чрез вълнуващи примери комплексния характер на меланхолията, нейната двойнствена природа. И ако животът днес е устроен по такъв начин, че на човека не му е позволено да бъде меланхолик, то все пак не бива да забравяме - твърди Фьолдени, - че меланхолията може да бъде и източник на креативност. Ласло Ф. Фьолдени (1952 г.) е ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Целта на тази монография е да разшири и задълбочи философско-психологическите аспекти в тълкуването на Димитър-Димовите романи от перспективата на психоанализата, дълбинната психология и екзистенциализма. Тези аспекти са закодирани в членението на предлаганата книга на три части. Първата част, под надслов Димитър Димов и българският литературен канон, ситуира творчеството на автора във и извън канона на българската литература и изследва опозицията родно - чуждо в романите му, като приема метафората навътре към чуждото за рецептивна стратегия. Втората част Димитър Димов - създател на новаторски образи е посветена ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"И този ден бе обявен за най-великия в историята на моналитската нация: светият ден на отечеството. И когато нададе глас огромният хор от единия до другия край на острова, обявявайки 29 февруари..., чак тогава си дадоха сметка, че онази година бе високосна и можеха да честват празника само веднъж на четири години." Из книгата Аржентинският писател и естествоизпитател Едуардо Ладислао Олмберг (1852 - 1937) е първият изтъкнат латиноамерикански автор на научна фантастика. Олмберг започва своята литературна кариера като поет и вероятно това е една от причините за смелите полети на въображението между романса, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Една бляскава звезда на литературния небосклон угасва страшно рано, но завинаги оставя ярка следа в историята на френската и световната поезия. "Поетът на поетите" Жюл Лафорг (1860 - 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за ...![](/b-images/quad-transp.gif) |