Венецианският търговец

"Антонио:
Аз сам не знам защо така съм тъжен.
Това ме мъчи; казвате, и вас
измъчва, но къде съм го прихванал,
какво е, от какво е породено,
все още не разбирам.
И от тъгата тъй обезумявам,
че себе си не мога да позная.

Салерио:
Из океана люшка се умът ви -
там, дето снажните ви галеони
(като велможи или богаташи,
като крале в процесии презморски)
едва изотвисоко свеждат поглед
към корабчетата, които шетат
наоколо и с почит им се кланят,
додето те прелитат покрай тях,
разперили крилата си тъкани.

Соланио:
Повярвайте, синьор, и аз да бях
се хвърлил в тъй опасно начинание,
сърцето щеше да трепти в гръдта ми
с далечните надежди. Щях безспир
да скубя стръкчета трева, та с тях
посоката на вятъра да търся,
из карти и атласи да се ровя
за пристани - и всяко нещо, дето
заплашва дръзкото ми предприятие,
в скръб би ме потопило."
Из книгата