Котката и градът

Котката и градът Ник Брадли Времетраене: 1:03 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Георги Господинов Времетраене: 1:53 мин. Времеубежище Георги Господинов Времетраене: 0:50 мин. Денят на Вършитбата. Разкази Ребека Ярос Времетраене: 1:01 мин. 100-те абсолютно неотменими закона на бизнес успеха Брайън Трейси Времетраене: 0:55 мин. Моята кралица Жан-Батист Андреа Времетраене: 1:02 мин. Александър Дюма - баща Автор Времетраене: 1:13 мин. Криеница Крис Картър Времетраене: 0:57 мин. Крехко убежище Катрин Каулс Времетраене: 0:55 мин. Богатство от пясък Рута Сепетис Времетраене: 1:12 мин. Пропастта помежду ни Трити Умригар Времетраене: 1:07 мин. Неспокойни кости Лорет Ан Уайт Времетраене: 1:04 мин. Китай за напреднали Проф. д.н. Николай К. Витанов Времетраене: 1:03 мин.

Токио.

Самотна котка калико обикаля алеите на мегаполиса и става свидетел, довереник и тиранин на човеците, докато те преживяват страданията на собствените си животи. Хората, за разлика от нея, са обречени на града и пътуват из него по строго определени пътеки - като по влакови релси. Бакенеко съпътства бездомника, детектива, преводача, шофьора, пощальона... А когато най-малко го очакват, преплита съдбите им болезнено - и безкомпромисно.

"Котката и градът" е реверанс към японската култура и литература. Авторът успява умело да обхване спецификите и странностите им, като описва космополитния живот в един пленителен и интригуващ сюжет и поставя важни общочовешки въпроси.

Дебютният роман на Ник Брадли е неповторима амалгама от магически реализъм, научна фантастика, трилър, криминале и романс, сравним с Дейвид Мичъл и Мураками.

"Книгата е сборник от разкази, свързани от една малка котка калико, която се сгушва до бездомния в "Падащи думи", ударена и контузена е от изоставената любовница в "Омацури", обгрижвана от агорафобичния геймър и тъжното малко момченце в "Хикикомори, Футоко и Неко" и още, и още. В романа има бележки под линия, снимки, истории от първо и трето лице, манга - и всеки глас е самостоен. Геният в хореографията на Ник Брадли е в това, че героите се появяват в историите на другите - в един постоянно движещ се, дишащ град. И това е трогателно, изненадващо, а понякога и сърцераздирателно. Книгата говори и за сериозни проблеми - сексуално насилие, разчистването на бездомните при подготовката за Олимпиадата, самотата и автоматизацията на живота в големия град, където трябва да се бориш за всяко чувство на близост.

Героинята Фло се чувства като "японолог, а не японофил" - и сякаш Ник Брадли споделя това виждане. Той говори японски свободно, а темата на докторантурта му е обвързана с ролята на котката в литературата на тази страна. За всеки, който иска да знае повече за Япония, за котките калико, за самотата, за секса или за взаимовръзките на раздробените животи, този дебют е страхотна начална точка."
The Guardian

"Кап-кап - малки капчици капят по асфалта. Бързи стъпки на болка, извиваща се по улицата към сгушена котка калико. Главата ѝ се клати, търкаля се. Котката се опитва да се изправи - и пак да се изправи. Челюстта ѝ виси и се люлее, прекалено хлабава днес, за да захапе ролцето от рак. Най-сетне се отказва. Котката бавно надига глава и поглежда към главната улица. Сергиите от фестивала са още там, но спят дълбоко. Замъглено и раздробено зрение. Парче от тресяща се сценка. Три силуета, облечени в траурно черно, минават покрай входа на безистена. Семейство може би. Майка, баща и дъщеря. Вървят близо един до друг, монолитно цяло. Майката се обръща и гълчи някого. Тримата продължават и се губят от поглед. А после профучава дребна черна фигура, тътрейки възголеми обувки. Малко момче.

Когато отида на работа, оставям нещата си в съблекалнята. Не обръщам внимание на другите работници, надвесени над масите на "Формика" и лочещи кафе - и те не ме забелязват. "Формика" на италиански е мравка. Всичко води към мравките. Сега не е моментът да мисля за това. Не и тук. Не на работа. Удрям главата си с юмрук, обръщам се и виждам, че мъжете имат странни изражения на лицата си. Какво, по дяволите, са зяпнали? Линията се пуска в шест сутринта, а аз обичам да съм там пет минути по-рано. Така че тръгвам нататък. Алармата звъни и всички са готови за работа. Днес съм на деветдесетсекунден процес. Слагам си предпазните очила, кевларените ръкавици и каската. Познатата остра миризма на горяща гума. Вдигни, лява част в матрицата, качи дясна част, намести задна секция, намести напречна греда, извади повърхнина с жълт щрих, натисни червен бутон, мига червена светлина, матрицата влиза в клетката."
Из книгата

Рива
София, 1000
ул. Неофит Рилски №70
riva@rivapublishers.com