Очарователни, смешни, загадъчни, нерядко озадачаващи и неизменно вълнуващи, 17-те разказа в сборника "Изчезването на слона" изкусително разтварят дверите на сюрреализма. Харуки Мураками предлага поглед отвътре към живота в Япония и отвежда към паралелни светове, но не далечни, не недостижими, а разположени съвсем наблизо, под повърхността на ежедневното.
Мъж вижда с очите си как любимият му слон се смалява и изчезва; зелено чудовище изпълзява дълбоко изпод земята, за да се обясни в любов на избраната жена; танцуващо джудже се вселява в човешки тела и нарушава земния порядък. И още много други човешки истории: ... |
|
|
"What I wanted was to be one with her, with nothing coming between us."
You've just passed someone on the street who could be the love of your life, the person you're destined for - what do you do? In Murakami's world, you tell them a story. The five weird and wonderful tales collected here each unlock the many-tongued language of desire, whether it takes the form of hunger, lust, sudden infatuation or the secret longings of the heart.
Translated from the Japanese by Jay Rubin, Ted Goosen and Philip Gabriel. ... |
|
|
A cosmetic surgeon is faced with love, and its imperfections, for the first time. A veteran actor finds himself beholden to his female chauffeur. A recently-divorced salesman opens a jazz bar as memories of an ex-lover riff and swell.
Across these seven tales Haruki Murakami brings his wry humour and quiet sense of the surreal to bear on the lives of men who, in their own ways, find themselves alone in the world.
"Marukami at his whimsical, romantic best."
Financial Times
"Utterly perfect."
Independent
"Supremely enjoyable, philosophical and pitch-perfect."
Observer
"A ... |
|
|
"Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор."
- Мантра на маратонеца ... За какво говори Мураками, когато говори за бягането? За себе си, искрено и с хумор, за съкровените си мисли, за премълчаното и преглътнатото, за поуките от житейския път, за писателския труд, за предизвикателствата пред маратонеца, за вчерашния и днешния си Аз, за изнизващото се време и за браздата, която оставя. Всеки ден той бяга, години наред, по 10 километра, в усамотение, под глухия звук от стъпките и в ритъма на любимия си рок, бяга в празното, бяга в себе си и към себе си. Час-два от разноликото, невинаги уютно и ласкаво ... |
|
|
High-class call girls billed to Mastercard. A psychic 13-year-old dropout with a passion for Talking Heads. A hunky matinee idol doomed to play dentists and teachers. A one-armed beach-combing poet, an uptight hotel clerk and one very bemused narrator caught in the web of advanced capitalist mayhem. Combine this offbeat cast of characters with Murakami's idiosyncratic prose and out comes Dance Dance Dance. It is an assault on the sense, part murder mystery, part metaphysical speculation; a fable for our times as catchy as a rock song blasting from the window of a sports car. ... |
|
|
По думите на Мураками, писането на романи е като да садиш гора, докато творенето на разкази наподобява създаване на градина. Градината на най-новия му сборник с кратка проза е населена със самотни мъже, които търсят любовта, извисена или плътска, мимолетна или вечна, изоставени, пропилели я или неспоходени от благодатния ѝ полъх. Той сравнява тази своя сбирка с концептуален албум, скрепен от темата за мъжа без спътница, бродещ в студения си и безцветен мъжки свят, за преследването на любовта като метафора на човешкото битие. За да прозвучи накрая силният обобщаващ акорд на разказа "Мъже без жени" със ... |
|
|
Всеки се движи в своя си посока. Едни са се запътили нанякъде, други не бързат за никъде. Някои са се устремили към своята цел, други не се и сещат да се замислят накъде вървят. Някои молят времето да спре своя бяг, други го побутват в гърба, молят го да ускори своя ход. Но когато последният влак потегля от гарата, странни неща започват да се случват, настъпва странен час. И нощта не е нощ. Търпението ни се изчерпва. Вече не можем да съзерцаваме безучастно онова, което ни показват по телевизията. Искаме всичко да изпитаме от първа ръка, да проверим сами кое е истина и кое не е. ... |
|
|
Третата книга на Мураками, с която се среща българският читател (след "Норвежка гора" и "Спутник, моя любов") е като поглед от прозорчето на самолета към плъзгащата се покрай нас писта. Ала изведнъж привидно спокойният разказ се издига рязко нагоре и читателят префучава над облаците, без вече да разбира накъде се носи самолетът и дали законите на летенето изобщо са валидни.
"Кафка на плажа" е поредното повествование за избягалия от къщи пубер: ученикът Кафка Тамура, син на известен скулптор, изведнъж се мята на автобус от Токио за случайно избрания град Такамацу, напомняйки си непрекъснато ... |
|
|
Учителят, от чието име се води повествованието, е влюбен в странната, но завладяваща въображението и съзнанието Сумире. Като негов най-добър приятел тя си позволява да му се обажда в три или четири часа през нощта, за да му зададе реторичен въпрос или да сподели с него нестандартни съображения. Сумире обаче е влюбена в Миу, красива по-възрастна жена, която не откликва на чувствата му. Копнеещият за Сумире К (само това научаваме за името на повествователя) намира някаква утеха в чисто сексуална връзка с майката на свой ученик. Но утехата е слаба и К е дълбоко нещастен. Миу и Сумирe, които са колежки, заминават в ... |
|
|
С този изумителен елегичен роман, изпълнен с мистерия, мистицизъм, сюрреализъм, секс и рокендрол, ексцентричният майстор на смесения жанр Мураками доказва, че може да играе по струните на нашата душевност със същия успех, както и Бийтълс с тяхната песен "Норвежка гора".
Любовта на Тору и Наоко е всеотдайна, но белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел. И докато Наоко все повече се оттегля в някакъв свой свят, Тору открива, че светът край него е крайно интересен и се чувства силно привлечен от една независима и сексуално освободена млада жена. ... |
|
|
Цукуру Тадзаки имал в училище четирима приятели. По една случайност в имената и на четиримата присъствали цветове. Двете момчета се казвали Акамацу (Червен бор) и Оуми (Синьо море), а момичетата Ширане (Бял корен) и Куроно (Черно поле). Само фамилното име на Тадзаки било лишено от цвят. Един ден приятелите му заявили, че никога повече не желаят да го виждат или да разговарят с него. И от този ден нататък Цукуру започва да се носи като обрулен лист през живота, неспособен на близки приятелства или отношения с когото и да било. Докато не среща Сара, дошла да му каже, че е време да проумее какво се е случило преди години.
... |
|
|
В третата книга на този уникален роман, покорил целия свят, се чува нов глас - гласът на Ушикава. И той задава най-различни въпроси: кой е този баща, който неспирно идва да чука на вратата ни? Реалността бива ли изобщо истинска? А времето, тази страховита илюзия, завинаги ли е изгубено? Аомаме и Тенго вече не са сами под двете луни на 1Q84. Те не го съзнават още, но това е единственото безупречно място на света. Едно напълно изолирано място и все пак единственото, необагрено в цветовете на самотата.
Когато в Япония са публикувани първите две книги на "1Q84", читателите разграбват милионния тираж и са ... |
Творчеството на Харуки Мураками е нетипично явление в контекста на японската литература. Японец по народност, Мураками е много по-близък до американския манталитет и маниер на писане, като сам твърди, че е повлиян от попкултурата. Роден е в Киото, а младите си години прекарва в Токио и едва през 1991 г. посещава за първи път Америка. Въпреки това още в първият му роман "Чуй как пее вятърът" се долавят чуждестранният стил и носталгия, които го отличават на фона на основните японски литературни течения. В романите на Мураками откриваме сериозни идеи за самотата и алиенацията, за духовната празнота и упадъка на ценностите, за липсата на връзка между хората в японското общество. Тези идеи умело са съчетани със сюрреалистична атмосфера и хумор.
