Сталин

Нова биография на един диктатор. Споровете за това колко голяма е отговорността на Сталин в масовите репресии срещу собствения му народ, отприщени през 30^-те години на миналия век и наречени Големият терор, не стихват и до днес. Книгата на Олег Хлевнюк ще бъде интересна за онези, които се опитват да намерят отговор на този и други въпроси: дали Русия, прескочила от монархия към социализъм, е можела да тръгне по различен път? Случайност ли е, че абсолютната власт е била съсредоточена в ръцете на един човек, или е можело тя да бъде ограничена? Каква е ролята на Сталин както за победите, така и за пораженията през Втората световна война?

За разлика от други автори, които се опитват да оправдаят престъпленията на Сталин или търсят лесен път към сърцето на читателя, избирайки пикантни детайли, Хлевнюк създава мащабен, детайлен и надежден портрет на вожда на Съветския съюз. Световноизвестен учен и отличен познавач на съветските архиви, авторът на практика доказва, че фактите са по-завладяващи и красноречиви от всяка измислица.

Книгата е отличена с наградата "Просветител" (2015).

"Нямаме повод да се съмняваме в думите на Хрушчов, който казва, че вечерята на "петорката" е завършила спокойно и въпреки това твърдението на Волгоконов не е толкова невероятно. Сталин е можел по време на една и съща вечер да бъде благосклонен към съратниците си и да ги заплашва. В тази книга неведнъж ще бъде потвърдено, че Сталин с камшика и моркова (но най-вече с камшика) в продължение на две десетилетия е държал в подчинение не само съратниците си, но и милиони граждани в СССР, а по-късно и страните на социалистическия лагер.

Съветският диктатор е живял 74 години, като през това време е преминал дълъг и бурен път в борба за власт и се е превърнал във важен фактор в историята на Русия и на света. Историците изследват Сталин като продукт на различни исторически предпоставки и доктрини и по-скоро се допълват един друг, отколкото се отричат взаимно. В режима на Сталин те откриват чертите на традиционния руски авторитаризъм и империализъм, влиянието на революционната европейска традиция и на Лениновия болшевизъм. Истина е, че в живота и в действията на Сталин немалка, а често и решаваща роля са имали идеологическите предубеждения. Но съветският вожд не е следвал сляпо доктрините. Той е бил доста догматичен, но е приспособявал революционните теории към интересите на собствената си диктатура и на руския великодържавен шовинизъм. За избора на пътя на Сталин в политиката немалко значение са имали и неговите лични качества. Той е бил жесток. Сред всички методи за решаване на политическите, социалните и икономическите противоречия той предпочитал насилието, и то неограниченото насилие. Като други диктатори и той е бил последователен и упорит. За него всяка отстъпка и компромис са били заплаха за стабилността на неговата власт. Приемал е реформите, винаги непоследователни и ограничени, само когато се задълбочавали социално-икономическите кризи и била заплашена стабилността на системата.

Основен в представите му за света е крайният антикапитализъм. При него той е тотален: Сталин не допускал дори някои относителни компромиси, които Ленин приемал, когато въвел новата икономическа политика (НЕП). Той все пак търпял в съветската система някои от капиталистическите регулатори в икономиката: парите, много ограничените стоково-пазарни отношения, индивидуалните материални интереси. Погубил милиони в годините на глада, Сталин се съгласил да остави на селяните малки лични стопанства. Но до края на живота си вярвал, че тези принудителни отстъпки скоро ще бъдат преодолени, че социалистическата система задължително ще се превърне в огромен комбинат, в който няма да има пари, всички ще работят, както нареди държавата, и ще получават онези природни блага, които държавата и само тя ще сметне, че трябва да им предостави.

"Пази дъщеря си, на държавата ѝ трябват хора" - пише Сталин на дъщеря си Светлана, когато се родила нейната дъщеря. Тази фраза, очевидно неуместна като поздравление към една млада майка, изразява същността на Сталин. Абсолют в неговия мироглед е създаването на държавата на болшевиките. Всичко съществуващо напълно и безпрекословно се подчинява на държавата и на нейното висше въплъщение - партията начело с нейния вожд. Държавата има абсолютното право да иска от човека всякаква жертва, дори живота му. Действията на държавата не са ограничени, тя никога не греши, тя е носител на висшата истина на историческия прогрес. Оправдание за всяко от действията на режима е вярата във великата му мисия. Грешките и престъпленията лесно се превръщат в историческа необходимост и неизбежност, в най-добрия случай в трудности на растежа.

Основен метод за принуда в държавността и за потискане на индивидуалното и на общественото е т.нар. класова борба, войната с вътрешни и външни "врагове". Сталин е изтъкнат теоретик и практик на тази концепция. Той твърди, че с успешното развитие на социализма класовата борба само ще се изостря. Това се превръща в крайъгълен камък на неговата диктатура. Класовата борба се превръща в мощно оръжие за пропаганда при интерпретирането на действителността. С търсенето на "врагове" се обясняват всеки политически и икономически провал, тежестите в живота и военните неуспехи. Класовата борба като форма на държавен терор придава на насилието размах и жестокост, присъщи на гражданската война."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор

• Средищата на сталинската власт

Преди революцията

• Опорите на властта на Сталин

С Ленин, без Ленин

• Читателски интереси и размисли

Неговата революция

• Съратниците и другите

Терорът и войната

• Пациент номер едно

Сталин по време на войната

• Семейството

Абсолютният генералисимус

• Разрушаването на диктатурата

Погребението
Митът за Сталин
Благодарности
Бележки
Показалец