Имението Боско Бианко

Имението Боско Бианко Диего Галдино Времетраене: 1:21 мин. Брегът на костенурките Диего Галдино Времетраене: 0:52 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Това, което имаме Рокси Купър Времетраене: 1:02 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

От автора на "Сутрешно кафе в Рим".

Поетично-романтична история, която завладява душата на читателя, кара го да мечтае, напомня му, че любовта съществува и не спира да ни изненадва.

Киара Пици завещава "Боско Бианко" - красиво имение с изглед към брега на Амалфи, на племенника си Самуеле и на Мая, дъщерята на най-близката си приятелка. И макар двамата никога да не са се виждали, ще трябва заедно да се грижат за него. Освен забележителната къща, вековните дъбове и спиращите дъха гледки от верандите имението има още един чар. Носи се легенда, че там е скрит тайният дневник на известен американски писател, прекарал месец в "Боско Бианко".

Това се оказва допълнителна примамка и за Андреа Раци, богат бизнесмен с политически амбиции и с огромно желание да притежава имението и дневника. Още когато вижда "Боско Бианко" на снимка, той решава на всяка цена да го купи и да го превърне в хотел. Раци има идея как да убеди новите собственици да му го продадат.

Планът му тръгва много успешно... особено с единия наследник!

Но веднъж попаднали под магията на амалфийското крайбрежие, на аристократичното излъчване на имението и на тайните, които то пази, новите собственици променят плановете на Раци. И своите собствени...

"Санта Мария, 5 юли 2018 г.

Аз, Киара Пици, усещайки, че часът на моята смърт приближава, пиша последната си воля с напълно ясно съзнание и спокойно сърце, изпълнено с благодарност към съдбата.
Желая да завещая цялото си имущество на църквата в Санта Мария с изключение на имението "Боско Бианко", където все още живея. Предвид липсата на наследници искам след кончината ми гореспоменатото имение да бъде наследено от двама души - господин Самуеле Милери, син на бедната ми сестра Марция, и госпожица Мая Антонини, дъщеря на любимата ми приятелка от детството Касандра. Те ще влязат във владение на имота при едни и същи условия и с еднакви права, но за да бъдат избегнати противоречия между тях, всеки ще притежава само една половина от къщата, която ще може да бъде управлявана и от двамата без никакви ограничения.

Вярвам, че съм била добра приятелка за всички, но ако не съм, моля за прошка. На хората, които през годините, прекарани в "Боско Бианко", бяха близо до мен, изпълнени с обич и търпение, желая спокоен живот и всичко добро. Надявам се, че споменът за мен ще остане задълго запечатан в паметта ви. Ако това не се случи, няма да се огорча; а ако Бог ми даде възможността да живея в Неговия дом, ще закрилям всички ви от горе.
Обичам ви...
Ваша Киара Пици

Бъди спокойна, Кейт, един ден времето ще ни събере. Въпреки че сега сме разделени, ще намеря начин да бъда близо и да се погрижа за теб.
("Къщата на езерото")

Малкото градче Санта Мария било основано през 1710 година от херцог Енрико Сомери. По време на едно свое пътешествие благородникът останал запленен от тази малка ивица бряг, закътана между Амалфи и Позитано.
Когато се прибрал у дома, взел решение да изгради новия си дом сред тези галещи ветрове и тихи приливи, които така го били очаровали. Оттогава до наши дни наниз от бели, блестящи като перли къщи се появил на ск­алистия бряг, превърнал се в негова невидима и естествена нишка. И за кратко време мястото станало едно от най-ценните бижута, с които Италия украсила богатата си земя.

Като една елегантна дама Санта Мария подала ръка на времето и заедно, подтиквани от лекото морско течение, се завъртели в танц, предизвиквайки век след век завистта на хората. Сред онези перли имало една, която блестяла повече от всички останали - имението "Боско Бианко". Погледите се отправяли към него заради архитектурната му изисканост, необичайна за толкова малко градче. Постройката била израз на най-доброто от стила на 18. век - изградена на два етажа с тухли от близкия остров Санта Катерина и обградена от малки колони от черешово дърво, боядисани в бяло като всичко останало в къщата. Със своите седемдесет и два прозореца, поставени под колонадите на двойните веранди, успявала да обгърне цялата гледка към скалите на Санта Мария.

И сякаш това не било достатъчно, вековни дъбо­ве край главния вход скривали имението с клоните си от хорски погледи и така отвеждали човешкото въображение до ръба на приказното."
Из книгата

Кръгозор ООД
София, 1124
ул. Светослав Тертер 2 ап. 4
office@kragozor.com