Любов като обувка, любов като чадър

Театрален роман.

"Четенето на този странен роман, съставен от отделни епизоди, театрален и кинематографичен в същото време e, бих казал, едно истинско пътуване във времето и пространството, едно странно приключение. Пътуване из света на идеите, историята на театъра, през миналото и настоящето на втората родина на автора, Франция, на любимия му Париж - "Града на светлините", (за който ще напише отделен, много интересен роман) и по-специално на френския юг, Прованс-а. Тук e и най-големият театрален празник, знаменития фестивал - фестивала от Града на Папите, Авиньон. Тук e и родното градче Радауц от Буковина, Североизточна Румъния, тук e и Малкият Париж, Букурещ, юношеството и младите години, учителстването на село... Пътят на автора досега, когато е вече световно признат, превеждан и поставян от Чили до Токио. А за двете категории читатели, той ще сблъска два напълно различни свята или както сам се изразява "две тектонични плочи" - първата е реалният живот, а втората - раят на фантазмите и фикциите."
Огнян Стамболиев

Матей Вишниек е роден през януари 1956 г. в градчето Радауц (Североизточна Румъния). Завършва филологическия факултет на Бу­ку­рещ­кия университет. Започва да пише още като студент, вдъхновяван от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон. Скоро се налага като ярък представител на "поколение 80" в Румъния.

Отначало Виш­ни­ек е известен с поезията си. През 1977 започва да пише и пиеси, които се разпространяват из литературните среди, но са забранени за сцената. След като спират пиесата му "Коне на покрива", той напуска Румъния и търси политическо убежище във Франция. Работил е за румънската секция на BBC, а в момента е журналист в "RFI". Вишниек е носител на престижни европейски литературни награди.

Автор е на много стихове, десетки пиеси, пет романа. Пиесите му присъстват в театралните афиши на много страни в Европа, Азия и Америка. Част от творбите му вече са преведени на български, негови пиеси се играят с успех и на наша сцена.

Матей Вишниек е роден през януари 1956 година. От ранна възраст открива пространство на свобода в литературата на Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон... Обича сюрреалистите, дадаистите, Театъра на абсурда и особено Йожен Йонеско, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър. Накратко – всичко без соцреализма. Вишниек завършва философия в Букурещ и става активен член на известното „поколение-80“, което разтърсва поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску“. Убедено вярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма.

През 1987-а напуска Румъния, за да потърси политическо убежище във Франция, където започва да работи за Радио Франс Ентернасионал. В този период той вече е утвърден със своята изчистена, проницателна и леко горчива поезия; а десет години по-рано е започнал да пише и пиеси – широко разпространени из литературните среди в родната му страна, но забранени за поставяне на сцена. След заминаването си започва да пише на френски език, който – подобно на своя прочут сънародник Емил Чоран – овладява до съвършенство. Близо трийсет от неговите произведения са издадени от „Акт Сюд-Папие“, „Арматан“, „Ланзман“, „Галимар“ и др.

Присъства в театралните афиши на повече от 50 страни в Европа, Азия и Америка. Познат е и на нашата публика. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-поставяните и обичаните от публиката автори.

Гея - Либрис
София 1000, п.к. 365
book@gealibris.com