"Към края на 1989 г. българската държава, чрез своите стопански предприятия, произвежда 92% от обществения продукт и 87.4% от националния доход на страната. Държавните предприятия не притежават право на собственост върху вещите, чрез които осъществяват дейността си, а само право на стопанисване и управление. Правото на собственост върху тези вещи принадлежи на държавата, икономиката е планова и се развива като част от световната социалистическа икономическа система - чл. 13, ал. 16, ал. 1 и чл. 17 от Конституцията на НРБ от 1971 г.
В началото на деветдесетте години на XX век в България започна исторически процес на преход от централизирана планова икономика, основана на единната държавна социалистическа собственост, към пазарна икономика, основана на частната собственост, свободната стопанска инициатива и конкуренцията, който завърши в общи линии за десетина години - в началото на първото десетилетия на настоящия век. Преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества и придобиването от тези дружества на собствеността върху предоставените им от държавата вещи е основната част от юридическото съдържание на този исторически процес."
Из книгата