"На всичко отгоре прогнозата бе за дъжд. Това го притесни. Обикновено ходеше пеша до университета. Не поддържаше автомобил, градчето бе малко, а и не обичаше излетите. Вписваше се само в две пространства – шеста зала и тясното апартаментче, претъпкано с книги. Беше си книжен плъх отвсякъде. Вече облечен, като вземаше чадъра, мониторът на компютъра трепна. Взря се учуден. Някакво писмо. Написано с официална канцеларска лексика. Писмото го канеше да се включи в национална кампания за мъже над 50. Преди седмица навърши 52 години. Кой ще знае възрастта му? Само в ректората. Седна на стола и се зачете. Поканените мъже, освен да са над 50, да не са се женили и да нямат деца. Стресна се. С какво право някой ще се бърка в живота му?
Не отговори. Изключи компютъра и посегна за чадъра. След петнайсет минути вече изкачваше стъпалата на университета, напълно забравил за писмото. Малко време оставаше до лекцията, но се отби в канцеларията. За графика. Новата секретарката го изгледа учудена. Бе съвсем млада жена. Сигурно доскоро е била студентка. Когато се отбиваше, очите ѝ сякаш го подканяха да попита нещо. Но днес бе друга. Дистанцирана и кратка. Нямате лекция, г-н П. От днес сте в отпуск. Той зяпна. Оказа се, че вчера внезапно са получили от него заявление за отпуск по лични причини. Ректорът се изненадал, но предположил, че е нещо важно, и разписал документа. Студентите са известени, довърши секретарката, намерихме Ви заместник, няма да е уместно да го прекъсвате. И ректора не безпокойте. Щом имате нещо толкова важно, ще Ви чакаме след месец. Сега очите ѝ не бяха същите.
Не ѝ опонира повече. С чадъра в ръце закрачи обратно, а навън никакъв дъжд не го заплаши, за да се изненада вкъщи, че компютърът се бе включил сам и на екрана трепкаше въпросното писмо. Ще се побърка. Някой си правеше шега след шега. Първо, шантавото писмо, второ, отпуск, какъвто не е искал, трето, кой ще му включи компютъра. Огледа се разтревожен. Последното го изплаши. Крадец ли е влизал? На бюрото бе обичайният безпорядък: листи, книги, календар. Библиотеката стоеше на мястото си. Не липсваха книги. Само от саксията на фикуса бе потекла вадичка, сякаш някой току-що бе полял грижливо цветето. Нямаше спомен да го е направил. А кой тогава? Крадец, който нищо не краде, а само полива цветя?!
Седна пред компютъра и внимателно прочете писмото. То започваше с Уважаеми г-н П., уведомяваме Ви, че сте избран чрез статистическа сводка да се включите в изследване за потребни бащи. Нашата институция е изключително важна за бъдещето на държавата… Лого в горния край се набиваше на очи. Мъж с усмихнато дете. Дяволска работа, се отрони от устата му. Написа на листче абревиатурата от логото и я пренесе в компютъра. На екрана се появи импозантна сграда с огромни букви на фасадата. Преписа си ги на листчето. ИПМБД. Оказа се институт за превенция на мъже без деца. Любопитен за още информация, запрелиства сайта и за негова изненада се появиха отделно мъже в бели престилки и жени в розови. И едните, и другите бяха в зали и слушаха внимателно лекторите си. Спря дотук. Не, това бе някаква лудост. Попипа челото си. Не пареше. Влезе в банята и си разгледа лицето. Никаква промяна от вчера. Само дето идваше ред днес или утре да го бръсне. Хрумна му да провери своята поща във входа. В кутията го очакваше огромен плик. Нетърпеливо го отвори. Същото писмо с покана и няколко брошури на мистериозния дом.
Не, никъде няма да ходи. Ако това е инициатива на ректора да го накара да си довърши дисертацията, добре го е измислил. Трета година обещава, но все му се струва недостатъчно убедителна и затова отлага. И друго. Нито го привлича титлата доцент, нито държи на кариера. И така си е добре като главен асистент. Всяка година го прехвърляха към двама професори, а те го харесваха, че е съвестен. Е, единият вече едвам ходеше и затова не му се мотаеше сред младите хора. Може той да е измислил ситуацията. Да го принуди да защити, да стане доцент и да оглави катедрата. Виж го ти стария мошеник…"
Из книгата
Книги 
