Дом за непотребни бащи. Разкази

Кога един баща става непотребен? Когато отсъства, когато не умее да обича, когато е закъснял да бъде близо или когато някой друг вече е решил, че може и без него?

В „Дом за непотребни бащи“ Митко Джунгуров събира истории за хора в онези житейски мигове, когато привидно подреденото започва да се пропуква и от пукнатините излизат премълчани вини, несбъднати желания, семейни тайни, страхове и закъснели прозрения. Бащи и синове, съпрузи и съпруги, възрастни родители и пораснали деца се срещат там, където близостта вече не може да бъде приемана за даденост. В заглавния разказ дори самото отсъствие се превръща в парадоксална „наука“, а героите трябва да разберат какво всъщност дължат на другия и на себе си.

С наблюдателност към всекидневния човек, с ирония, която не унижава героите си, и с чувствителност към малките човешки поражения авторът задава неудобни въпроси, без да бърза да произнася присъди. Защото понякога зад онова, което наричаме егоизъм, стои страх; зад отчуждението – стара рана; а зад нечие отсъствие – цял живот, в който човек така и не е разбрал как да остане.

"Сборник за семейството не като сигурно убежище, а като най-трудното място, на което човек се учи да присъства."
Ива Спиридонова

"На всичко отгоре прогнозата бе за дъжд. Това го притесни. Обикновено ходеше пеша до университета. Не поддържаше автомобил, градчето бе малко, а и не обичаше излетите. Вписваше се само в две пространства – шеста зала и тясното апартаментче, претъпкано с книги. Беше си книжен плъх отвсякъде. Вече облечен, като вземаше чадъра, мониторът на компютъра трепна. Взря се учуден. Някакво писмо. Написано с официална канцеларска лексика. Писмото го канеше да се включи в национална кампания за мъже над 50. Преди седмица навърши 52 години. Кой ще знае възрастта му? Само в ректората. Седна на стола и се зачете. Поканените мъже, освен да са над 50, да не са се женили и да нямат деца. Стресна се. С какво право някой ще се бърка в живота му?

Не отговори. Изключи компютъра и посегна за чадъра. След петнайсет минути вече изкачваше стъпалата на университета, напълно забравил за писмото. Малко време оставаше до лекцията, но се отби в канцеларията. За графика. Новата секретарката го изгледа учудена. Бе съвсем млада жена. Сигурно доскоро е била студентка. Когато се отбиваше, очите ѝ сякаш го подканяха да попита нещо. Но днес бе друга. Дистанцирана и кратка. Нямате лекция, г-н П. От днес сте в отпуск. Той зяпна. Оказа се, че вчера внезапно са получили от него заявление за отпуск по лични причини. Ректорът се изненадал, но предположил, че е нещо важно, и разписал документа. Студентите са известени, довърши секретарката, намерихме Ви заместник, няма да е уместно да го прекъсвате. И ректора не безпокойте. Щом имате нещо толкова важно, ще Ви чакаме след месец. Сега очите ѝ не бяха същите.

Не ѝ опонира повече. С чадъра в ръце закрачи обратно, а навън никакъв дъжд не го заплаши, за да се изненада вкъщи, че компютърът се бе включил сам и на екрана трепкаше въпросното писмо. Ще се побърка. Някой си правеше шега след шега. Първо, шантавото писмо, второ, отпуск, какъвто не е искал, трето, кой ще му включи компютъра. Огледа се разтревожен. Последното го изплаши. Крадец ли е влизал? На бюрото бе обичайният безпорядък: листи, книги, календар. Библиотеката стоеше на мястото си. Не липсваха книги. Само от саксията на фикуса бе потекла вадичка, сякаш някой току-що бе полял грижливо цветето. Нямаше спомен да го е направил. А кой тогава? Крадец, който нищо не краде, а само полива цветя?!

Седна пред компютъра и внимателно прочете писмото. То започваше с Уважаеми г-н П., уведомяваме Ви, че сте избран чрез статистическа сводка да се включите в изследване за потребни бащи. Нашата институция е изключително важна за бъдещето на държавата… Лого в горния край се набиваше на очи. Мъж с усмихнато дете. Дяволска работа, се отрони от устата му. Написа на листче абревиатурата от логото и я пренесе в компютъра. На екрана се появи импозантна сграда с огромни букви на фасадата. Преписа си ги на листчето. ИПМБД. Оказа се институт за превенция на мъже без деца. Любопитен за още информация, запрелиства сайта и за негова изненада се появиха отделно мъже в бели престилки и жени в розови. И едните, и другите бяха в зали и слушаха внимателно лекторите си. Спря дотук. Не, това бе някаква лудост. Попипа челото си. Не пареше. Влезе в банята и си разгледа лицето. Никаква промяна от вчера. Само дето идваше ред днес или утре да го бръсне. Хрумна му да провери своята поща във входа. В кутията го очакваше огромен плик. Нетърпеливо го отвори. Същото писмо с покана и няколко брошури на мистериозния дом.

Не, никъде няма да ходи. Ако това е инициатива на ректора да го накара да си довърши дисертацията, добре го е измислил. Трета година обещава, но все му се струва недостатъчно убедителна и затова отлага. И друго. Нито го привлича титлата доцент, нито държи на кариера. И така си е добре като главен асистент. Всяка година го прехвърляха към двама професори, а те го харесваха, че е съвестен. Е, единият вече едвам ходеше и затова не му се мотаеше сред младите хора. Може той да е измислил ситуацията. Да го принуди да защити, да стане доцент и да оглави катедрата. Виж го ти стария мошеник…"
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg