"Предвид политическото развитие на страната знаете, че частен бизнес в България се развива едва от 30 години. Ако трябва да бъдем точни - от 1989 година. Първо чрез прословутия Указ 56, а след падането на комунизма вече и с приемането на Търговския закон. Да, вярно е, че преди 1944 г. също е имало много добре развит частен бизнес и България е била една от най-добре развитите страни в Европа, но понеже това е било доста отдавна, много малко хора са били свидетели на този период. Ето защо повечето от нас имат впечатления и разбиране за правене на бизнес от последните 30 години. Хората като мен, които вече не са на по 20 години, са свидетели на тези интересни времена и на различните етапи, през които преминава частният бизнес в България. Като се започне от смутните времена на 90-те години на миналия век, до дигитализацията на икономиката и огромната конкуренция от мултинационални фирми през последните години. Имало е интересни феномени, като мутрите през 90-те години, а в по-късни времена се говори за корупция с европейски средства и печелене на държавни поръчки. Всичко това накара мнозинството българи да смятат, че бизнес е мръсна дума и всички бизнесмени имат нещо нередно в дейността си, за да станат толкова богати.
Всъщност създаването и развитието на частен бизнес в България вече е изследвано и описано сравнително добре в бизнес трудовете ни. Включително и аз чрез последната си книга - Историята на Екстрапак, съм се опитал да разкажа как в България въпреки всеобщо приетата нагласа за нечестност на бизнеса може да се създаде голям бизнес по честен начин. Въпреки няколкото написани книги аз всъщност съм инвестиционен банкер и над 15 години се занимавам с консултации по сливания и придобивания на компании. Свидетел съм на много истории на бизнеси. Много успешни и немалко с несполучлив край. Покрай тази своя дейност все по-ясно се натъквах на едно ново явление, за което все още почти никой в България не говори и не е описал в подробности. Това е с наследяването на семейния бизнес.
Приемаме, че голяма част от собствениците на семейни компании в България са стартирали своя бизнес през 90-те години на миналия век. Тогава те са били на 30 - 40 години; сега, след 20 - 30 години - вече на 60 и повече години. Първо, на тази възраст е нормално човек да мисли за почивка и пенсиониране. По-важното обаче е, че когато един собственик е развивал своя бизнес в продължение на двайсет години, той вече изпитва изключителна умора - по-скоро психическа, отколкото физическа. Хората, които са се занимавали някога в живота си с частен бизнес, ще разберат много добре за какво говоря. И тук вече се появява проблем. На възраст сте и повече нямате сили да продължавате ежедневната борба с големите международни компании за място на пазара. Ако бяхте служител, най-нормалното би било да се пенсионирате и да си гледате внуците. Когато обаче имате бизнес, не може просто така да го захвърлите и утре да заминете за Хавай. Започвате да се питате какво да правите с бизнеса. На кого да го оставите? Децата ви искат ли да се занимават с него? Имат ли уменията да го развиват? Този бизнес ви е като още едно дете и не искате просто така да го оставите и да се надявате късметът да ви покрие. Това предаване на един бизнес от поколение на поколение е проблем и на запад, и е известно под термина succession planning, т.е. кой да поеме бизнеса от собствениците. За да добиете представа за размера на проблема, нека ви кажа, че според различни статистики само около 30% от семейния бизнес в САЩ преминава успешно в ръцете на второто поколение и само 15% от семейните компании преминават успешно в ръцете на трето. Това ви дава ясна представа пред колко голям проблем са изправени в момента основната част от семейните компании в България.
За да е по-ясно, нека да дефинирам какво имам предвид под термина семейна компания, тъй като ще го използвам в цялата книга. Нормално е да предположите, че това са фирми, които са собственост на едно семейство. Да, така е. Към тях обаче трябва да прибавим и фирмите, които са собственост на няколко човека. Да, не е едно семейство, а няколко семейства, но пак според повечето дефиниции те също са семейни бизнеси. Може би е по-лесно, ако изключим компаниите, които няма да са обект на това изследване, защото на практика те са по-малкият брой от фирмите в България. Големите международни компании и публичните компании са тези, които не попадат в споменатата категория. Всичко останало може да се възприеме като семеен бизнес. Ето защо всички политици и икономисти говорят, че семейният бизнес стои в основите на икономиката. Било то в България или в Америка."
Из книгата
Рейтинг: 7.67 / 3 гласа 
