Сто години зима. Поезия

"С всяка следваща стъпка пътят става все по-здрав под нозете ни. С всяка следваща дума неизменно достигаме до другия, когото търсим цял живот. С всяка следваща среща с другия разбираме все повече себе си.

С книгата си Борислава Манова разгръща напълно поетическия си талант, за да сгрее всяка самотна душа и в най-студената зима, оставяйки ѝ най-точните думи, наместо дар."
Симеон Аспарухов

Сто години зима

До днес болиш в мен
като стар гнил зъб.
Като януарски вятър,
свирещ в костите.
И в списъка на гостите неканени
в съня ми -
блудни,
низвергнати
странници -
си пръв.
Без заповед.
Без пълномощно.
Прокуждам те.
Презирам те. Но в нощите,
в сърдечен нокдаун,
в стогодишна зима,
изследвам себе си -
до кръв, непримимо -
за белезите ти... А можем още!
Когато вече не повтарям нежни грешки
и крия гръд под дрехи
от стомана,
внезапно,
в транс,
задавам си въпроса
и чопля заздравелите си рани:
Защо да не съм пак
червенокоса?
Не може ли
да върна тази тежка,
сурова зимна нощ
и драскотините -
по влажните ти бузи
сини дири -
да се съсичаме с ехиден поглед
косо
и да подпишем
временно примирие?
Как искам пак да плача както някога!
Да игнорирам
пагубни знамения!
В опушени ъгли,
в развратни улици,
с размазан грим
от глупави решения
да те догоня
и смразя с целувка,
досущ милиони борови игли...
И нека бъде сто години зима!
Под блузата,
в изтръпналите бузи,
о, нека инжектираш мойто име!
Признай -
болеше хубаво... Нали?
Дано,
докато пиеш чай с велможите,
и сивият ти кръг
е все по-тесен,
и, бесен,
и излязъл извън кожата,
си спомниш
за камшиците на трепета...
За хапещия студ
и за въздишките,
за шевовете ни
и нишките,
и шепота
на халата сапфирена...
Не ме захвърляй в топли дни кашмирени!
Освободи ме
от жестоката си есен!
Светът е станал толкова
стерилен...
Да бъдем мръсни пак!
Червенокоси!
Във болнични легла.
Нехигиенични.
Езичници
и просяци -
но личности!
Пак обикни суровия ми климат.
Щурмувай сънищата ми залостени
като неканен
и премръзнал гостенин...
И нека бъде сто години зима!
И нека сто години да вали
в студената ни бяла пантомима...
Признай -
болеше хубаво...
Нали?
Борислава Манова

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Сто години
Седем пъти дневно
Шперцът
Сто години зима
Ало, малката!
Стаята
Душа
Червеното
Едно момиче и едно момче
Изкуството да бъдеш като другите
Саботаж
Пролука
Мъжът във къщата
Хайд
Не искам да те виждам хубава
Хрътка
Животно
Без(з)верие
Москва гори
Кракен
На сладко
Присъни ми се в тази сложна вечер
Филе от акула
Сеньорита
Очила с форма на сърце
Преди да ни отпуснат наркотиците
Криви ръце
Навални
Добрият, лошият и злият
Моника Белучи
Бялото
Убежище
Картина
Тъжни очи
Ще пратя парченце от тебе на другия
Крепост (знам какво си казал)
По-уморена от теб
Дори да си последният обичал ме