Червеният смях. Истинското лице на войната

Безумие и ужас... Колко от това може да понесе човечеството, преди да положи основите на своя крах? Колко кръв трябва да бъде пролята, преди да осъзнаем колко много сме жертвали?

Истинското лице на войната ни бива разкрито чрез записките на двама души, изпитали нейния ужас. Авторът обрисува свят, в който земята е напоена с кръвта на невинните, завинаги белязана от трагедията на смъртта. Свят, пропит от багрите на Червения смях...

Червеният смях Леонид Андреев написва през далечната 1907 година, но творбата, превърнала го в един от най-великите руски писатели, е болезнено актуална и днес.

"По нощите, когато обезумелите хора за минута се отдадат на съня, или пък в разгара на дневната битка, когато и най-ясният ден изглежда призрачен, сенките се явяват изведнъж и стрелят с призрачните си оръдия. Изпълват въздуха с призрачен тътен и хората - живи, но безумни - поразени от изненадата, влизат в бой срещу призрачния враг."

"Човек може да стане безмилостен, да загуби своята чувствителност, да привикне да гледа кръв, сълзи и страдание - такива са месарите, някои лекари или военни. Но как е възможно да се отречеш от истината, ако веднъж вече си я опознал? Аз смятам, че това е невъзможно."

"... не е възможно десетки и стотици години наред хората да се приучват на състрадание, ум и логика, да им се дарява съзнание, без това да остане ненаказано. А най-важно е съзнанието. Човек може да стане безмилостен, да загуби своята чувствителност, да привикне да гледа кръв, сълзи и страдание..."
Из книгата

Асеневци трейд ЕООД
София, 1618
р-н Витоша, Еровете № 13, ет. 2
store@asenevtsi.com