Тайните на Полет 189

Тайните на Полет 189 Матю Хол Времетраене: 1:00 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин.

Трагичен инцидент или ужасно престъпление?

Когато Полет 189 потъва във водите на естуара на Севърн, съдебният лекар Джени Купър трябва да разследва смъртта на самотен моряк, чиято яхта, изглежда, е била ударена от падащия самолет. Както и загадъчната участ на десетгодишната Ейми Патерсън от Полет 189, чието непокътнато тяло е намерено изхвърлено на брега до това на моряка.

Започва мащабна и много потайна операция за откриване на следи от останките, а Джени започва да задава въпроси, на които официалното разследване не иска да отговори. Как подобен високотехнологичен самолет, на практика неподатлив на човешка грешка, може да падне от небето? Какво свързва влиятелните пътници, озовали се заедно на злополучния полет? И как Ейми Патерсън е оцеляла при катастрофата, само за да загине часове по-късно?

Под натиска на съсипаната от мъка майка на Ейми и изправена срещу високопоставени представители на властта, Джени трябва да се надпреварва с времето, за да открие истината зад ужасната катастрофа, преди тя да се случи отново...

Джени Купър е главен герой в серия от романи, адаптирани в хитов телевизионен сериал, заснет за СВС и NBC Universal с участието на Серинда Суон и Роджър Крос.

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на ИК Бард.

"Полет 189 на Рансъм Еъруейс до Ню Йорк беше един от 753^-те, насрочени да заминат от Хийтроу тази неделя в началото на януари. По време на пиковите часове на най-натовареното летище на света всяка минута излиташе и кацаше по един самолет. Почти нямаше място за човешки или машинни грешки и още по-малко за несигурната област, в която двете се припокриваха.

На четирийсет и шест капитан Дан Мъри беше един от най-възрастните пилоти в компанията. Трябваше да издържа жена и трима тийнейджъри и беше избрал да жертва членството си в профсъюза и привилегиите на предишната си работа в замяна на парите на ръка, предлагани от авантюристичната компания на Гай Рансъм. Основната му заплата едва покриваше седмичните разходи и се налагаше да преспива в най-евтините хотели край летището, но всеки трансатлантически полет му докарваше по малко над 2500 паунда. В свиваща се индустрия като тази човек трябваше да се стреми да си изкарва парите, докато може.

Полетът беше насрочен за девет сутринта. Мъри стана в пет, бавно се съживи под душа и само след минути вече беше седнал зад волана на осемгодишния си форд. За щастие упоритото главоболие, което го тормозеше напоследък, не се обаждаше и като никога не му се налагаше да пътува, докато чака болкоуспокояващите да подействат.

Пътуването до Хийтроу отнемаше доста време и дори в този безбожно ранен час магистралата вече се пълнеше с гневен трафик. Малко след шест и трийсет Мъри спря на паркинга пред сградата на Рансъм, взе пилотското куфарче от шкафчето си и се качи на автобуса совалка до Терминал 4. Споделяше краткото пътуване с десетина сънени членове на екипажи, облечени в характерните за компанията тъмнолилави униформи. Някои щяха да летят с него до Ню Йорк; други щяха да отлетят за Дубай, Абу Даби или Тайпе. По-младите стюардеси обсъждаха слуховете за съкращения на екипажите по полетите на дълги разстояния, а по-възрастните и капитан Мъри предпочитаха да си мълчат. Опитът ги беше научил, че Рансъм Еъруейс не търпи клюки и причиняващи неприятности­ служители.

Помощник-капитан Ед Стивънс вече работеше здравата в стаята за екипажа, когато Мъри влезе там, за да закуси. Двайсет и осем годишният Стивънс имаше новородена дъщеря и жена, която беше станала ненужна за компанията в момента, в който бременността бе започнала да ѝ личи. Ед се нуждаеше от работата повече от капитана си и полагаше всички усилия да впечатли колеги и началници. След кратко бъбрене Мъри отвори служебния си лаптоп, свърза го към фирмения интранет и заслуша, докато Стивънс го запознаваше с летателния план.

Точният маршрут, който щяха да следват от Лондон до Ню Йорк, се съдържаше в електронния летателен пакет - поредица файлове в имейл, пуснат в ранните часове от Sky Poute. Сложният софтуер на компанията беше проектиран да докара самолета до крайната му цел по възможно най-евтиния начин, като вземаше предвид времето, броя на пътниците и товара. Десет процента от цената на един полет отиваха за летищни такси и наземни разходи, а останалите деветдесет - за гориво. Силен насрещен вятър можеше да вдигне цената на полета с до трийсет процента и да го превърне в загуба за компанията - затова намирането на най-евтиния маршрут винаги беше жизненоважно.

Sky Route беше взел предвид всички сателитни метеорологични данни и беше избрал по-южен курс, за да избегне силните ветрове в северната част на Атлантика. Щяха да летят право на запад от Хийтроу, да се издигнат до 9450 m при естуара на Севърн и да продължат към най-южната точка на Ирландия. По средата на Ирландско море щяха да се издигнат до круизната височина от 11 900 m и да продължат по почти права линия през океана. Полетът трябваше да продължи осем часа и трябваше да кацнат на летище Кенеди по обед източно стандартно време. След като запозна капитана с основните моменти от полета, Стивънс насочи вниманието му към няколкото Бележки към летци, които предупреждаваха за буреносни облаци над западните Британски острови и Ирландско море. Времето не беше необичайно за този сезон и нямаше нищо, което да събуди тревоги у двамата пилоти."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg