Нямало ме едно време. Поезия

"Миниатюрите в Нямало ме едно време са скици - интуитивно нахвърлени, едновременно делнични и поетични. Те са история за сбогуване, израз на желанието за споделяне на порастването. Светът в книгата на Йоана Михайлова е висока кула, населена с персонажи, с които сме свързани от детството. Но общуването с тях сега е различно заради новия ракурс, вербалната постройка и ритъма, които изглаждат стените и отнемат стълбата нагоре, а често и преднамерено създават неудобства, като грахови зърна под дюшека."
Иглика Дионисиева

"Дебютната книга на Йоана Михайлова Нямало ме едно време разстила килим от думи, който ни носи над вселена от приказни истории. Влизаме в пространство, в което всяко минало е и настояще, защото никога не сме спрели да сме обитатели на световете на литературата. Авторката рисува с думите небета, а нейните миниатюри безусловно ни качват на седмото."
Д-р Поли Муканова

Илюстрациите в книгата са дело на Йоана Михайлова.

Йоана Михайлова обича да рисува и пише. Живее в София с мъжа си, с белия си заек с черна очна линия на лявото око и със саксия с мъх, който още не са уморили. Влюбва се в театъра, затова завършва сценография в НХА през 2020 г., а след дипломирането работи като графичен дизайнер. Любимият ѝ цвят е жълто. Пише спонтанно малки текстове на касови бележки, които после трудно разчита. Предпочита да рисува с моливи, маркери и пастели, харесва и също да реже с ножица и да прави колажи. Понякога ги използва, за да рисува по книги - нейни са илюстрациите във Фотограф на облаци и Слънчице в креватче на Калин Михайлов.

"Жабата-принцеса

Реши жабата да става госпожица,
взе си корените
и ги отряза с ножица.
Привидно всичко е наред. Но просто не е вкъщи.
Сълзливо облаче в гърлото приседна.
Отвътре чука малка буря. Пише нечий друг куплет.
Подскача според чужда черга.
Човек да бъде взе, че ѝ дотегна.
Напред е назад,
назад към нейното си блато.

Забрави за Робинзон

Сами се изтеглете за косата!
– настояват шумно.
Защо пък да намират Робинзон Крузо?
Нека сам си стане лодка,
косата му – платно.

Фарът на Робинзон Крузо

Постоянно забравям, че небето е синьо.
Аз – без мяра. Ти – с простор.
Вземи ме на твоя кораб.
Да помня.
Да мога да рисувам небета.
Пускаш мостика.
Качвам се.
Потеглям.
Нямам морска болест.
Рисувам. Небета.
На седмото съм вече."
Из книгата

Фондация Емили
София, 1618
ул. Букет 25А, ет.1, ап. 2А
emilyfoundation@abv.bg

Където глухарчето прегръща запетайката
Шехерезада
Братчетата на Пинокио
Другите реки на златното момиче
Пътуване
Сезам, отвори се
Свирачът от Хамелн
Кариера
Синята фея
Жабата-принцеса
Палечки
Гъливер
Забрави за Робинзон
Червените шапчици
Кулата на Синята брада
Златната рибка
Пъстрокожка
Гретел
Ламя
Рапунцел
Принц(есата) и граховите зърна
Розов джин
Фарът на Робинзон Крузо
Огледалото на Снежната кралица
Храбрият оловен войник
Имало ме едно време