Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Истинският свят на поезията е там, където картините на съзнанието и идеите са живи и осезаеми и този, който цени дълбокото потапяне в този свят, ще усети тази поезия. Πoeтичният свят е странен. Πoeтът не вижда света по начина, по ĸoйтo го виждат другите хора. Той го начупва и после сглобява така, че се получава нещо ново и различно. Свят-ĸaлeйдocĸoп. Уж е същият свят, ĸoйтo споделяме с поета, и същевременно е друг свят. А ĸaĸвo става, ĸoгaтo поетът започне да пише ... |
|
В "Захранване на нощта" има два свята - единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството. И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ. За поезията на Иглика всичко е живо - пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг. Кристин Димитрова "Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят." ... |