"– Седиш върху един ужасно вбесен кучи син, Итън.
Красивият каубой на гърба на огромния бик стисна пръсти в юмрук и премести ръката си по въжето пред себе си. Тъмните му очи проблеснаха на екрана, острите черти на лицето му надзъртаха иззад предпазната решетка на каската му.
– Колкото повече се мятат, толкова по-щастлив ме правят.
Едва успях да чуя какво си казват на фона на шумотевицата на тълпата край огромната арена с цялата тази силна музика, свиреща на заден фон, но субтитрите в долната част на екрана ми изясниха това, което иначе бих могла да пропусна.
Младият мъж, надвесил се над ограждението, се разсмя и поклати глава.
– Трябва да е от цялото това прясно мляко, което пиеш. Нито една счупена кост за световноизвестния Рет Итън.
Каубоят, когото всички лесно разпознаваха, се ухили широко иззад предпазната мрежа пред лицето си и белите му зъби проблеснаха. В същото време той намигна с око с цвят на кехлибар изпод черната каска. Очарователна усмивка. Знам го, защото бях прекарала безброй часове да се взирам в нейната версия върху лъскавия плакат.
– Стига, Тео! Знаеш, че адски много мразя прясно мляко.
Закачлива усмивка играеше по устните на Тео, докато говореше.
– Обаче изглеждаш сладурски в онези реклами, в които имаш каймак над горната устна. Даже е доста сладурско за старец като теб.
По-младият мъж намигна и двамата избухнаха в дружески смях, докато Рет продължаваше методично да прокарва ръката си напред-назад по въжето.
– Наистина предпочитам всеки ден да ме хвърля бик, вместо да пия тази гадост!
Смехът им бе единственото, което чух, когато баща ми натисна бутона за пауза на видеото на големия плосък екран. По шията му избиха червени петна, които бавно се надигнаха към лицето му.
– Добре... - осмелих се да промълвя внимателно, опитвайки се да проумея защо тази размяна на реплики налагаше да се проведе импровизираната спешна бизнес среща, в която участваха двама от най-новите служители на Хамилтън Елит.
– Не. Не е добре. Този човек е лице на професионалната езда на бикове и току-що оплю най-големите си спонсори. Но нататък става и по-зле. Гледай.
Той отново натисна бутона със сила, сякаш този бутон бе направил нещо много лошо в цялата тази работа, и на екрана се появи друга сцена. Рет излезе от арената и отиде към паркинга със спортен сак, провесен на едното му рамо. Предпазната каска сега бе заменена от каубойска шапка, а някакъв кльощав мъж с размъкнати тъмни дрехи се приближаваше забързано към него, следван от видеооператор с включена камера.
Не мисля, че папараците обикновено преследваха ездачи на бикове, но Рет Итън се беше превърнал в нещо като нарицателно в спорта през годините. В никакъв случай не би могъл да се нарече пример за непорочност, но беше по-скоро символ на здравия, издръжлив и обветрен от живота човек от провинцията.
Репортерът ускори леко крачка, за да избърза пред него и да изравни микрофона си с лицето на Рет.
– Рет, можеш ли да коментираш видеото, което се разпространяваше из интернет този уикенд? Искаш ли да се извиниш на някого?
Каубоят стисна устни в тънка линия и се опита да скрие лицето си зад козирката на шапката. Един мускул на челюстта му пулсираше и се виждаше как цялото му тренирано тяло се напряга. Напрежението се излъчваше от всичките му крайници.
– Без коментар - процеди той през зъби.
– Стига, човече! Кажи нещо - продължи кльощавият тип и притисна микрофона към бузата на Рет. Тикна го в лицето му, въпреки че той отказа коментар. – Феновете ти заслужават обяснение - настоя репортерът.
– Не, не е така - измърмори Рет, опитвайки се да се отдалечи от натрапника.
Защо всички тези хора смятаха, че им се дължи отговор само защото са причакали в засада човек, който по принцип си гледа своите работи?
– А какво ще кажеш за извинение? - настоя пак онзи.
И тогава Рет заби юмрук право в лицето му.
Случи се толкова бързо, че примигнах в опит да следвам картината на екрана, заснета с тресяща се и подскачаща нагоре-надолу камера.
Е, мамка му!
Само след секунди нахалният папарак вече лежеше на земята и стискаше лицето си с две шепи, а Рет разтърсваше раздразнено ръката си, докато се отдалечаваше, без да каже нито дума.
Екранът превключи обратно към новинарския канал, но преди да успеем да направим какъвто и да било коментар за току-що видяното, баща ми изключи телевизора и изпуфтя раздразнено.
– Мразя ги тези проклети каубои. Невъзможно е да ги накараш да следват правила. Не искам повече да се занимавам с него. Какво щастие е, че имам вас двамата, за да ви го прехвърля - заяви той, а гласът му трепереше от ярост. Въпреки това аз запазих спокойствие и се облегнах назад на стола си. Баща ми лесно губеше търпение, но също толкова лесно си възвръщаше самообладанието. На този етап от живота ми аз почти не се впечатлявах от резките промени на настроението му. Не можеш да оцелееш за дълго в Хамилтън Елит, ако не можеш да търпиш Кип Хамилтън.
За мое щастие съм разполагала с цял живот да се уча на това и да не обръщам внимание на настроенията му, така че можеше да се каже, че бях имунизирана. Даже започнах да си мисля, че това е част от неговия чар, затова и спрях да го приемам лично. Той не беше ядосан на мен. Просто беше... ядосан."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
