Якоб фон Гунтен е една от най-необикновените книги на европейския модернизъм, роман, в който нежността и иронията се превръщат в оръжие срещу дехуманизирания свят. Младият ученик Якоб постъпва в странен институт за слуги, където се учи да бъде нищо. В тази парадоксална философия на смирението Валзер изследва границите на човешкото достойнство в свят, който обезличава своите обитатели.
Роберт Валзер открива нова форма на повествование - вътрешен монолог, изпълнен с абсурд, нежност и самоирония, в който реалността се разтваря в съновидение. В своето училище на нищото Валзер предвижда бюрократичния кошмар и духовната стерилност
на века, който предстои.
Франц Кафка открива в Якоб фон Гунтен не просто сродна душа, а духовен предшественик. Много от мотивите, които по-късно ще изградят
Процесът и Замъкът - чувството за вина без престъпление, безличната власт, абсурдният ред, който унищожава човешкото достойнство - вече присъстват тук, в миниатюрния свят на Института Бенжамента. И все пак Якоб фон Гунтен не е книга за отчаянието, а за тихия бунт на духа. Валзер превръща отказа в свобода, покорството в естетика, а нищото в последно убежище на човешката чистота. Именно затова този роман остава жив и днес като предчувствие за Кафка, като негово огледало и като самостоятелен връх в изкуството да се вижда величие в най-малкото.
Начало 
