Тютюнев път е може би най-важният роман на един от големите американски класици Ърскин Колдуел. Публикувана през 1932 година, книгата бързо е забранена, изгаряна, а авторът ѝ заклеймен като предател и лъжец. Америка не може и не иска да приеме портретът на Юга такъв, какъвто го създава Колдуел. И въпреки това авторът намира подкрепата и адмирациите в лицето на най-големите класици на американската литература като Уилям Фокнър и Сол Белоу, който смята, че Колдуел трябва да получи Нобеловата награда за литература. Нужно е време Колдуел да бъде признат като част от голямата четворка на американската литература и ... |
|
|
Ханс Шнир пристига в Бон, където разбира, че любовта на живота му го напуска. Новината сломява младия клоун, който се опитва да събере живота си наново. Докато преживява загубата и я осмисля, Шнир се опитва да надникне зад маската на заобикалящия го свят. Може би най-известния роман на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол разказва историята на един клоун като същевременно прави задълбочен анализ на следвоенното общество в Германия - страна, която още се възстановява от катаклизмите на Втората световна война и се бори с насадената омраза. Лишен от средства, пътуващ от един мизерен хотел в друг, отритнат от богатото си ... |
|
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
|
Изданието е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. Илюстрации: Ива Димитрова. ... "И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!" Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"С тези встъпителни думи Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа в книгата му от 1987 година "Ноев ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
|
Новото издание на "Ние, врабчетата" с твърди корици се появява по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. ... "Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, ... |
|
|
Поглед е дебютната книга на Елена Николай. Историите в нея са родени от внезапната среща със загубата. Авторът разглежда честно последствията от тази загуба, начините, през които ние всички се справяме с нея и действията, които ни помагат да я осмислим. Пътят за възприемането на загубата е такъв, какъвто Елена Николай го е представила. Той често е криволичещ и води героите на автора до необичайни и неочаквани места. Той често е трънлив и труден, но като че ли всички грешки, които правят, помагат на героите да продължат в правилната посока. Елена Николай често дърпа килима изпод краката на героите си, за да могат те да ... |
|
|
Арестуван от франкистите в Малага през февруари 1937 година, роденият в Австро-Унгария Артур Кьостлер е изтезаван, съден и осъден на смърт. Екзекуцията му се отлага от месец на месец и най-сетне е отменена лично от Франко само поради енергичната намеса на британското правителство. След освобождаването си авторът научава за проведените от Сталин чистки в Русия, чрез които авторитарния лидер консолидира властта в партията. Следващите години между 1938 и 1940, следен, осъждан, затварян отново, Кьостлер ще пише и ще успее да опази ръкописа на книгата, която ще му донесе международна слава. И така Мрак по пладне ще се ... |
|
|
Книгата е продължение на Баща ми кърви история. ... Вторият том, озаглавен Тук започнаха мъките ми, ни пренася от армейските бараки в Аушвиц в бунгалата в планината Катскил. На моменти неподправено трагична, в други - комична, историята се отличава със сложна тематика и прецизна мисъл, нетипични не само за комиксите, но и за което и да е друго изкуство. Маус свързва в едно два въздействащи разказа: този на ужасяващия и невероятен път към спасението на Владек, който проследява парадоксите на ежедневния живот в лагерите на смъртта, и този на автора на нелеките му отношения с остаряващия му баща. Художник: Арт Спигелман. ... |
|
|
Маус е историята на Владек Спигелман, евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син, художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, за да разбере ужасяващото му минало и самата История. Форматът ѝ - този на разказа в картинки (нацистите са котки, евреите - мишки) - успява с удивителна лекота да ни отърси от чувството, че четем за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното. Това е, както отбелязва Ню Йорк Таймс Бук Ривю, забележително постижение, сляло в едно изчерпателността на документа и яркостта на романа... нестихващо литературно събитие. Том 1 от Маус ... |
|
|
През 1920 г. един журналист е изпратен със задачата да отрази битките по време на Полско-съветската война под командата на небезизвестния военноначалник на Първа конна армия Семьон Будьони. Зверствата и кървавите безчинства остават дълбок белег в съзнанието и чувствителността на автора, който ще си спечели сериозни врагове заради книгата си. Тази книга се казва Конармия. Считана за един от големите шедьоври в световната литература, Конармия на Исак Бабел е може би и най-известното произведение на писателя. С несравним език, възпяван от Хорхе Луис Борхес, разказите на Бабел надскачат простото наблюдение на ужаса на ... |
