История на князете на Тракия и на Кимерийския Босфор

Илюстрирана с древните монети. "Интересно е да съпоставим историята на двете босфорски държави от двете страни на Дон и Меотийското езеро със столици Пантикапея и Босфора, респективно, с историята на по-късните държави на кимерийските утигури и кутригури, също от двете страни на Дон и Меотийското езеро, които са част от народите на Велика България, и които, както вече споменахме, заедно с котраги и други хунски народи разширяват българската държава на юг от Дунава. От тази съпоставка виждаме, че това са едни и същи народи. Така че тази книга ни дава важната връзка в събитията около северното Черноморие от времената Кир до Траяновото време. Именно това прави ценна настоящата книга за българската история. Освен това, тя е един от първите систематични изследвания в света за нумизматиката на Черноморието.

Известен е в интернет превод на тази книга от живеещия във Франция българин Янко Янев, който любезно ми разреши да използван неговия превод. Съпоставката на превода с оригинала, обаче, показа, че той се нуждае от основна преработка, което изискваше повече труд, отколкото преводът да се направи, редактира и коригира наново, което и сторих. Книгата съдържа и 6 таблици с изображения на монети. За съжаление в една от шестте таблици лявата колонка е така копирана, че челните страни на монетите не се виждат. На световния нумизматичен пазар такива монети са обект на оживена търговия. Така например една от тук описаните монети е продадена миналата година за 2.4 милиона фунта стерлинги.

Постарах се, там където има фотографии на тук дискутирани монети, да ги добавя към книгата. Печатните грешки на автора също са коригирани в това българско издание. Надявам се, драги читателю, че усилието да преведа тази книга от френски не е било напразно и тя ще стане ценно допълнение на твоята историческа библиотека."
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, Германия

"Уважаеми читателю,

Няма древен автор, който да говори за гети, готи, европейски хуни, образували модерната българска държава, и да не указва техния тракийски произход. Така че историята на тракийските народи е и българска история. Цивилизация възникнала около Черно море е най-древната в Европа. За това говорят откритите древни погребения около Варна и другаде у нас, разкошните скъпоценни съкровища из хилядите могилни погребения в България. Известни са древни писмени свидетелства за тракийски разселвания от Мала Азия и Балканите във всички посоки в Европа, към Дунава и всички негови притоци, та чак до Балтийско и Северно море, до териториите на днешните Ирландия, Британия, Франция, Испания, Германия, Полша и други, по цялото черноморско крайбрежие и всички реки, вливащи се в него.

Френски учени още в средновековието търсят корена на произхода си, и не е чудно, че обръщат внимание на Черноморската цивилизация, като източник на Европейската култура, например придвижването на гали от Балканите на запад и тяхното нахлуване от Запад към Балканите и Мала Азия след времето на Александър Македонски. Израз на това е предлаганата книга, която през 1752 г. прави систематична съпоставка на известното за Черноморската цивилизация от древни писмени източници, с богатите монетни сбирки, намиращи се в западна Европа.

Авторът изхожда от картина известна от писмените източници - траки на Балканите, с държавни образувания: македонци, траки на изток от река Марица, черноморски траки извън държавите на Кримския полуостров, като Одриската държава, простираща се от Черно до Адриатическо море, и Босфорските държави. Елинските градове държави, което не е еквивалентно с гръцки градове държави, са разположени главно по крайбрежията и взаимодействията с континенталните траки е разнообразно. Появата на македонското тракийско обединение покорява за кратко време тогавашния свят, но след смъртта на Александър Македонски империята се разпада на държави почти в древните си етнически граници.

Римляните на Балканите имат около 270 годишна история до времето на Траян, която се характеризира с войни, съюзи с едни тракийски държави срещу други, подчиняването им придружено с въстания, участие на тракийски армии във войните на Рим и т.н. Особено интересно е участието на траките в гражданската война по времето на Цезар и в двете воюващи страни. За онзи откъс от времето между войните на Кир и Траян виждаме регистрирани с много документи и паметници силни западна и източна Босфорска държава и Понтийско царство. Авторът остроумно забелязва на монетите, сечени от босфорските князе, запис на лета с отправна година, различна от римското летоброене.

Тъй като има доста римски владетели, които преди окончателното завладяване на тези две тракийски държави са в приятелски отношения с тях, или в последствие владетелите на тези тракийски държави са били поданици на Рим, та на монетите сечени от тракийските владетели се наблюдават на обратните страни и императори с известни години на царуване. Това води автора до извода, че босфорското летоброение започва от 457 г. от основаването на Рим или в 396 г. преди Христа. Веднъж установил това, той успява да подреди в известен хронологичен ред владетелите на Босфорската и Понтийската държава, което е най-голямата заслуга на този автор и доколкото ми е известно се прави за първи път от него.

А сега да видим защо развитието на древната цивилизация около Черно море и в частност в северното му крайбрежие е интересна за българската история: "От Йоан от Никиу научаваме, че господар на хунския народ е Кубрат (Кроват, Кробат и други). Патриарх Никифор също ни казва, че Кубрат е господар на хунския народ, а Теофан Изповедник ни съобщава, че Кробат е господар на казаната България и на котрагите. Патриарх Никифор говори за хуни и българи, живеещи от стари времена на територията на днешна Украйна в държава, наричана Велика България, в която живеят също и... котраги. Той ни казва, че господарят на уногундурите, Кубрат е племенник на Органа. Константин Багренородни ни казва, че богоомразният български народ, преди е бил известен под името оногундури, а Теофан Изповедник, който нарича народа на българите уногундури - българи и котраги казва, че те живеели в старата Велика България, и че котраги са също техни едно-племенници.

Агатон ни казва, че на 3 юни 713 унугурите българи нападали Византия. Древният български Белград бива наричан и днес от маджарите Нандор - фехер - вар, т.е. хуногундурски - бял - град. Прокопий Кесарийски свидетелства, че людете, които обитават там (Велика България), в старо време се наричали кимерийци, а сега се назовават утигури... Прокопий съобщава, че по Черноморието и от двете страни на Дон живее един и същ народ, наричан с името на владетелите си - двама братя, Утигур и Кутригур, а именно утигури и кутригури, и ни казва, че кимерийци се назовават утигури, а тъй като знаем вече, че утигурите са български народ, то българският народ е директен наследник на кимерийците. За кимерийци ни съобщава Херодот. В клинописните плочки те са записвани като гиммираи. А Филотей в своите Клиторологии, говори... Приятелите, които идват от хуните, сиреч българите... и т. н. От всичко това излиза, че българският народ, организирал разширението на българската държава на юг от Дунава в VII век, е имал в миналото различни имена, но е наследник на древните кимерийци, записвани на клиновидно писмо като гиммираи."
Из книгата

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de