Дрехата прави трупа

Определят Херберт Бергер като продължител на старата виенска традиция за създаване на гротескни творби, изпълнени с мрачни, апокалиптични картини, черен хумор и алегории. Обикновено описват пиесите му или като зловещи, или като твърде странни. Основната тема, която го интересува е нахлуването на нереалното в действителността, което, независимо от иронията, придава на привидно нормалното всекидневие нови, трагични и, в същото време, загадъчни измерения.
На пръв поглед героите му са обикновени хора, но образите им са преди всичко въплъщение на различните слабости на човека, които ги правят жестоки, отмъстителни. В комедиите му жестокото взема връх и поради това усмивката в тях обикновено се превръща в гримаса.

Австрийският драматург Херберт Бергер (1932 – 1999) е роден във Виена. Следва театрознание и история на изкуството. Известно време работи като журналист на свободна практика в областта на културната и комуналната политика. Пише за три виенски вестника, а от 1976 до 1992 г. е драматург в австрийската телевизия.
Автор е предимно на едноактни пиеси, често изпълнявани и по радиото, един роман, един сборник с разкази и книга с афоризми. През 70-те години на ХХ век става известен с черния хумор в своите театрални творби, които сам нарича „злобни пиеси”, където показва зад еснафската маска на героите си липсата на всякаква хуманност.
Бергер е носител на литературни отличия, а австрийският ПЕН клуб му присъжда наградата Франц Теодор Чокор. Пиесите му са преведени на много европейски езици.

"Кратката драматична форма придобива при Херберт Бергер по-дълбоко вътрешно измерение, което не се ограничава само с определения като "зловещи" или "странни" гротески.
Авторът води много умело диалога в своите злобни пиеси, построени с невероятна драматургична сръчност и увереност независимо от странните му и често ужасяващи идеи."
Петер Шустер

Блек фламинго пъблишинг ООД
София, 1505
ул Драговица бл 21
office@blackflamingopublishing.com

Сърдечен поздрав на чичо Ханс
Когато птичето падне от гнездото
Дрехата прави трупа
Животът, който беше пред нея
Където авлигата зове
През нощта във вилната зона
Един безпогрешен убиец
Нииищо ми няма
Просто през войната беше така