Комедии. Пиеси

Оскар Уайлд Времетраене: 3:01 мин. Психосоматика: Как мислите ни разболяват? Времетраене: 1:01 мин. Чудни пътешествия из непознати земи Соня Нимр Времетраене: 0:52 мин. Вълшебна Коледа Ивон Дюме, Мари Дювал Времетраене: 0:49 мин. Пазителите на тайната Тили Багшоу Времетраене: 1:00 мин. Целувката на дявола Уни Линдел Времетраене: 0:52 мин. Интуитивна и неформална математика от 0 до 3 г. Анхел Алсина Времетраене: 1:00 мин. Хера Дженифър Сейнт Времетраене: 1:02 мин. Виена - град на мечтите Моника Чернин Времетраене: 0:56 мин. Детски книжки от поредицата Зайче Клаудия Руеда Времетраене: 0:54 мин. Кълбовидна мълния Лиу Цъсин Времетраене: 0:54 мин.

Ветрилото на лейди Уиндърмиър, Жена без значение, Идеалният съпруг и Колко е важно да бъдеш сериозен са пиеси, в които умението на драматурга да заплита интриги с винаги неочакван край, тънкото му чувство за хумор, неподражаемият му усет към парадокса, успоредно с критичното му отношение към фалша на едно общество с високи претенции без покритие достигат своя неоспорим апогей. Това са комедии, които предизвикат не хомеричния смях на човека от улицата, а одобрителната усмивка на естета и ценителя. В които сатирата понякога отстъпва мястото си на лиричната добронамереност и на утвърждаването на човешките морални ценности. "Единственият начин да се отървем от изкушението е като му се поддадем", казва Уайлд. Нека читателят се поддаде на изкушението, каквото представляват тези великолепни пиеси.

Сред двайсетината творби на Оскар Уайлд - единственият роман, приказките, пиесите и есетата, определено изпъкват четирите му забележителни комедии.

"Откъс от пиесата „Колко е важно да бъдеш сериозен“

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ДЖОН УЪРДИНГ, мирови съдия
АЛДЖЕРНОН МОНКРИЙФ
Каноник ЧАЗЮБЪЛ, д-р по богословие
МЕРИМАН, иконом
ЛЕЙН, лакей
МОУЛТЪН, градинар
ЛЕЙДИ БРАКНЪЛ
ГУЕНДЪЛИН ФЕЪРФАКС
СЕСИЛИ КАРДЮ
МИС ПРИЗМ, гувернантка

Първо действие: апартаментът на Алджернон Монкрийф на Хаф-Муун Стрийт, Лондон
Второ действие: градината в имението на Джон Уърдинг, Ултън
Трето действие: приемна в къщата на Джон Уърдинг в Ултън

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Дневна в апартамента на Алджернон на Хаф-Муун Стрийт.
Стаята е богато и артистично обзаведена. От съседната стая долитат звуци на пиано.
Лейн подрежда на масата прибори за следобедния чай. Музиката спира. Влиза Алджернон.

АЛДЖЕРНОН: Чу ли какво свирех, Лейн?
ЛЕЙН: Не мислех, че е учтиво да слушам, сър.
АЛДЖЕРНОН: Жалко за теб. Аз не свиря вярно – всеки може да свири вярно, – но свиря особено изразително. Стане ли дума за пиано, моята сила е в чувството. Техниката я оставям за живота.
ЛЕЙН: Да, сър.
АЛДЖЕРНОН: И като говорим за живота, приготви ли сандвичите с краставица за лейди Бракнъл?
ЛЕЙН: Да, сър. (Подава поднос със сандвичи.)
АЛДЖЕРНОН (разглежда го, взема два и сяда на дивана): О, между другото, Лейн, виждам, че в четвъртък, когато лорд Шорман и мистър Уърдинг вечеряха с мен, си вписал в домакинската книга осем изпити бутилки шампанско.
ЛЕЙН: Да, сър. Осем бутилки и една пинта.
АЛДЖЕРНОН: Защо в един ергенски дом прислугата неизменно изпива шампанското? Питам просто за сведение.
ЛЕЙН: Отдавам това, сър, на високото качество на напитката. Неведнъж съм забелязвал, че в домовете на брачните двойки рядко се намира първокласно шампанско.

АЛДЖЕРНОН: Мили боже! Нима бракът така поврежда хората?
ЛЕЙН: Мисля, че бракът е нещо приятно. В това отношение имам твърде малък опит. Женил съм се само веднъж. Беше в резултат на недоразумение между мен и една млада особа.
АЛДЖЕРНОН (равнодушно): Не съм сигурен, че се интересувам от семейния ти живот, Лейн.
ЛЕЙН: Не, сър. Темата не е интересна, сър. Самият аз никога не размишлявам върху нея.
АЛДЖЕРНОН: И с право, убеден съм. Благодаря, Лейн, свободен си.
ЛЕЙН: Благодаря, сър. (Излиза.)
АЛДЖЕРНОН: Възгледите на Лейн за брака ми изглеждат доста безотговорни. Ама наистина, ако низшите съсловия не ни дават добър пример, каква изобщо е ползата от тях? Тази класа като че ли няма абсолютно никакво морално чувство.
(Влиза Лейн.)
ЛЕЙН: Мистър Ърнест Уърдинг.
(Влиза Джак. Лейн излиза.)
АЛДЖЕРНОН: Как си, драги ми Ърнест? Какво те води в града?
ДЖАК: О, жаждата за удоволствия, какво друго може да ме води където и да било? Виждам, че похапваш, както обикновено, Алджи.

АЛДЖЕРНОН (хладно): Мисля, че в доброто общество е обичайно да се подкрепиш с лека закуска в пет следобед. Ти къде беше от миналия четвъртък насам?
ДЖАК (сяда на дивана): На село.
АЛДЖЕРНОН: Че какво правиш там?
ДЖАК (сваля си ръкавиците): В града човек се забавлява. На село забавлява другите. Крайно отегчително занимание.
АЛДЖЕРНОН: И кого забавляваш ти?
ДЖАК (небрежно): О, съседите, съседите.
АЛДЖЕРНОН: Приятни ли са съседите в тази част на Шропшър?
ДЖАК: Направо отвратителни. Изобщо не разговарям с нито един от тях.
АЛДЖЕРНОН: Това навярно страхотно ги забавлява! (Отива до масата и си взема сандвич.) Между другото, имението ти се намира в Шропшър, нали?
ДЖАК: Какво? Шропшър ли? Да, разбира се. Хей! За какво са всички тези
чаши? Защо има сандвичи с краставици? Що за разточителство от страна на един толкова млад човек? Кого си поканил на чай?
АЛДЖЕРНОН: О, само леля Огъста и Гуендълин.
ДЖАК: Колко хубаво!
АЛДЖЕРНОН: Да, така е. Боя се обаче, че леля Огъста няма да одобри присъствието ти.
ДЖАК: Мога ли да знам защо?

АЛДЖЕРНОН: Драги приятелю, начинът, по който флиртуваш с Гуендълин, е направо безобразен. Почти колкото начина, по който Гуендълин флиртува с теб.
ДЖАК: Влюбен съм в Гуендълин, Алджи. Дошъл съм в града с изричното намерение да ѝ предложа брак.
АЛДЖЕРНОН: Мислех, че си дошъл да се забавляваш. Аз лично предложението за брак го наричам работа.
ДЖАК: Как може у теб да няма нищо романтично!
АЛДЖЕРНОН: Не виждам нищо романтично в предложението за брак. Романтично е да си влюбен. И няма нищо романтично в предложението за брак. Я си представи, че бъде прието! Впрочем мисля, че обикновено бива прието. И тогава край на цялото вълнение. Романтиката е изтъкана от несигурност. Ако някога се оженя, положително ще се опитам да забравя този факт.
ДЖАК: Не се и съмнявам, драги ми Алджи. Бракоразводната колегия е създадена специално за хора с така странно устроена памет.
АЛДЖЕРНОН: О, няма смисъл да обсъждаме този въпрос. Разводите се решават на небето… (Джак протяга ръка да си вземе сандвич. Алджернон веднага се намесва.) Моля те, не пипай сандвичите с краставица. Те са поръчани специално за леля Огъста. (Взема един и го захапва.)

ДЖАК: Но ти през цялото време ядеш от тях.
АЛДЖЕРНОН: Това е друго. Тя ми е леля. (Изважда поднос от долния рафт на масата.) Вземи си филийка с масло. Филийките с масло са за Гуендълин. Тя ги обожава.
ДЖАК (приближава се до масата и си взема филийка): Много са вкусни тези филийки.
АЛДЖЕРНОН: Приятелю, не е нужно да ядеш като невидял. Държиш се така, сякаш си вече женен за нея, а аз не мисля, че някога ще бъдеш.
ДЖАК: Защо, да му се не види, казваш това?
АЛДЖЕРНОН: Ами първо, защото момичетата никога не се женят за мъжете, с които флиртуват. Не го смятат за правилно.
ДЖАК: О, това са глупости!
АЛДЖЕРНОН: Не са. Това е светата истина. Доказва го огромният брой ергени, които се мотаят наоколо. И второ, аз не давам разрешението си.
ДЖАК: Разрешението си!
АЛДЖЕРНОН: Драги приятелю, Гуендълин е моя първа братовчедка. И преди да ти разреша да се ожениш за нея, ще трябва да ми изясниш въпроса със Сесили…"
Из книгата

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg