Прекъснатост и непрекъснатост на историята

Книгата Прекъснатост и непрекъснатост на историята на проф. Михаил Неделчев съдържа студии и етюди от последните години, в които доминира водещата идея за непрекъснатата прекъснатост на историята - за историческия процес, осеян от сривове, пропадания, хиатуси, но и неизменно продължаващ с памет за тях, реконструиран от литературния историк. Текстовете в книгата синтезират значителна част от новаторските предложения на Михаил Неделчев - за литературноисторическия реконструктивизъм и персонализъм, за напреженията между канона и авангарда, за българските литературноисторически концепции и др. Този път те добиват конкретизации, които повдигат на нова степен известните понятия и хипотези – чрез примери от Априлското въстание и преглед на българската преса от Освобождението до началото на Втората световна война, чрез конфликтни сюжети за (без)отечествената война, за „убежищата“ на свободата във времената на социализма и за вечната дилема пред литературоведите как да мислят „циклизираната проза“. Една книга, която облъчва познати теми и обекти с евристична мощ.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Кратко въведение: Непрекъснатата прекъснатост на историята
Теоретически визии

• Нова Апология на литературната история
• Българските литературноисторически концепции
• Идеята за литературноисторическата реконструкция
• Съпротивата на канона срещу авангардизмите
• Динамика и многообразие на проявленията на българския и на украинския литературен персонаризъм

Предхождащи сюжети

• Явяването на нови хора, на нови българи – въстаници, четници, поборници, мъченици, заточеници, юнаци, мемоаристи, и разбира се – апостолите, апостолът на свободата, на спомоществователите-дарители за революционното дело, но... виждаме в ъгъла и предателите (1876: годината Феникс на България)
• Българската преса от времената след 1878, след Освобождението, до началото на Втората световна война

Конфликтни сюжети от социалистическата епоха

• Вътре и вън от „пропагандната рота“: санкционирано и несанкционирано писане за войната
• Митът за извън/отвъд-градските пространства като „убежище“ на свободата във времената на социализма
• Вечната дилема пред жанрологията: циклизираната проза – път към романовото „единство“ или жанрова специфика? („Хиляда и една нощ“ ли стои в началото на тази проблематичност?)

Бележки