Плодовете зреят нощем

Плодовете зреят нощем Неда Антонова Времетраене: 0:52 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин. Пълно пречистване на живота Джонатан Глас Времетраене: 1:13 мин.

Плодовете зреят нощем е вдъхновен разказ за една необичайна любов, от която се раждат деца и митове. Но тази книга не може да бъде наречена просто любовен роман. Защото над всяко неродено дете витае заплахата то да бъде убито, преди още да се е родило.

Само Бог и Човекът могат да създават хора, които преди тях не са съществували. И пак само Бог и Човекът могат да отнемат живота на човешки същества, преди още да сме дочули техния приветствен възглас, който ние грешно възприемаме като първороден плач. И как науката чрез метода инвитро даде на човека онова, от което природата го е лишила - радостта на родителството...

Тази книга е роман за благословените плодове на нашия дух, които зреят нощем в очаквания и надежди, но и за онези - тръпчивите - съзряващи в самота, страдание и непостижима любов! Те всички са плодове на душите ни и те правят тайната биография на всеки от нас!

"Ha моята сватба присъства само една жена - булката.
А самият сватбен ден - 18 ноември - се оказа пълен с предсказания, но аз - щастливо объркана, не ги забелязвах, докато не започнаха да се сбъдват.
Беше делник в средата на седмицата - навън се стелеше и ръмеше мъгла, та булчинската ми премяна се състоеше от дънки, размъкнат от пране бежов пуловер и кожено яке втора употреба, купено миналата пролет. Помня, че когато се въртях пред огледалото в пробната на магазин Втори шанс, продавачката - усмихната пълничка жена - възкликна:
– Лелеее, как ти отива!... Цветът му е като косата ти - също лисича опашка. Пък и очите ти... блещукат като конячета в кристални чашки - и те подхождат на якето...
А в деня, избран от съдбата да ми бъде сватбен - аз, без да подозирам какво ме очаква, рано сутринта почти тичешком поех към офиса на отдел Счетоводство при търговската фирма Детски свят и пристигнах там малко след седем. Винаги идвах първа. В продълговатото, зле осветено и запълнено с бюра и няколко етажерки помещение винаги биваше топло, аз се облягах на радиатора и оставах така, докато цялото ми вцепенено от нощното мръзнене тяло се размекне и придобие естествените си извивки.

Живеех в центъра на града в самостоятелна стая три стъпала под нивото на улицата, но снабдена с отделен вход, баня и килер, в който нямаше какво да прибирам. Подът беше циментен и през лятото всяка вечер го миех със студена вода, а през зимата просвах върху цимента балатум. Спях при включена печка с един реотан и облечена в спортния си екип, останал ми от часовете по физическо в Търговската гимназия. Миналия месец си подарих огромен плюшен мечок и оттогава нощем двамата се прегръщаме и ни е топло.

В осем без една минута в офиса се домъкваше и Соня – недоспала, жълто-зелена на лице, с пластмасова чашка в ръка и с остатъци от снощна прическа. Тъй като шефската заповед гласеше, че за начало на работния ден се смятал осмият удар на часовника от кулата-камбанария на Фичевата къща, Соня понякога се възползваше от тази възможност и се приплъзваше в стаята едновременно със звука от удара. Изпиваше кафето на две-три глътки, тръшваше се на стола си и поне половин час си играеше с празната чашка, притворила гримираните си клепачи и унесена в дрямка или спомен.

Миналата пролет - помня датата - Соня ме запозна с мъжа, в чийто дом повече от година живееше, очаквайки да чуе брачното предложение. Всички знаехме, че той е юрист-консулт на международната фирма Юро карс в клона ѝ за Северна България, казва се Радион Бранев, но е известен - по марката на колата си - като Роди Кайена. За него се знаеше, че винаги се облича в един цвят, съчетавайки всичките му отсенки. В деня на нашата среща Роди се бе опаковал в млечносиво, а оттенъците на този благороден нюанс се преливаха един в друг и във вид на едва доловима вълна, започваща от гълъбовите ириси, заливаха пулсиращата изпъкнала вена на шията му и плисваха по целия костюм...

Той (хлабаво) внимателно пое ръката ми и ме закова с особено напрегнат поглед, какъвто месец по-рано бях забелязала у един глухоням младеж: момчето с жестове ме питаше къде наблизо има пицария, но аз не го разбрах и му дадох пет лева.
– Това младо момиче много иска да се омъжи, нали?!
И Роди ме погледна с тревожно вдигнатите вежди на човек, току-що формулирал въпрос, от чийто отговор зависи бъдещата му съдба..."
Из книгата

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях са трилогията Възкресените, Елегия, Царица Елеонора Българска, Съвършената. Преподобна Стойна - неканоничната светица, а също Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски, Баладата. Любовта на Ботев и Венета, Безмълвие, Плодовете зреят нощем. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната ѝ книга Пепел от мислеща тръстика. Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда Златен меч. Живее и работи в Търговище.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com