"Винаги, когато е ставало дума за тебе, хората разказват някакъв направо невероятен случай - как си върнала от оня свят момченце...
"Никой не може да бъде върнат от оня свят, Боянке. Иде ли човек там, прекрачи ли браздата, няма назад. А онуй дете беше в несвяст, едно такова... уж диша, ама само диша... нищо друго..."
"Да, лекарите наричат това състояние кома."
"Не знам как му викат дофторите, аз знам само, че го донесоха майка му и баща му една вечер - единиот го държи за главата, другиот - за краката... баш умрело. Пуснаха го на плочата под купола и майка му горкана така ме погледна... га че бе пребродила всички земи и води, стигнала бе края на човешкия свят и й оставаше само Небето... Аз не лекувам, Боянке, лекува вярата. Колкото повече вяра излиза от човека и отива нагоре, толкоз повече милости се сипят въз него... Тази майка клетница не можеше да остане без Божията награда. Разбрах го. И рекох им :
„Айде излезте вън и се молете”.
Щото, Боянке, молитвата е надежда, но и надеждата е молитва. И щото Бог не може да бъде неблагодарен, когато му се уповават. Той загърбва и собствените си планове, макар понякогаш да му се струва, че е добър повече, отколкото требе. Знае го, но не се отмята от добрината си. Силната вяра разваля не само магия, но преобръща и от Небето предречената съдба. Четири часа, Боянке. Тъй казаха после. Детето лежи, аз – от икона на икона, моля ги само за едно: да разчистят пътеките, по които молитвите на майката отиват нагоре, и да ги овардят от дяволски срещи и развали...Като един страж да бъдат край пътя, по който ще дойде опрощението и благодатта...”
„Тази майка не бива да остане излъгана! Вярата е надежда, вярата е хляб, не оставайте душите ни да гладуват.”
Така се молех.
Никой не обеща нищо, но сичките са ме послушали... И то отвори очи. Момченцето, де. „Студено ми е” – рече и понечи да стане. Извиках майка му и баща му да си го приберат. Па рев, па сълзи, па думи... Заради тези майчини думи, Боянке, бих седяла тук още десет живота..."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 7.80 / 5 гласа 
