"Манон трябва да направи презентация за Италианския ренесанс. Тя на драго сърце се залавя за работа, но колкото повече се задълбочава в сюжета, толкова по-изгубена се чувства. Всяко откритие я отвежда до друго, а на свой ред то ѝ разкрива трето. Толкова неща могат да се кажат. Как да подбере най-важното от това богатство и как да го отдели от второстепенното, как да пресее информацията? Тласкана от своята любознателност, тя преглежда откритията си, след което прави подробно проучване на творчеството на един художник и е запленена от неговите творби. Той не е толкова
известен и водена от чувството си за справедливост, Манон би желала да го извади на преден план, за да го реабилитира.
Ала живописта е само един от аспектите на Ренесанса. Велики философи са белязали куатрочентото. Налага се да пише за Пико дела Мирандола, но това не е възможно, ако не прочете нещо от него. Затова разтваря философските книги, които я отвеждат до Еразъм, който пък я отдалечава твърде много от сюжета, но неговите текстове са тъй проникновени… Манон установява, че се е отклонила от темата и се съсредоточава. Ще трябва да спомене мецената, хуманист и авангарден политик Козимо де Медичи. Тя подновява търсенията си. Във въображението си се вижда като изискана дама във флорентинския двор под ръка с млад благородник на прием във вила Медичи в Кареджи. Сетне подскача.
Времето минава, а тя няма план как да структурира работата си. Едва тогава осъзнава, че Ренесансът във Флоренция е само част от Италианския ренесанс. Ще трябва да спомене какво е станало в Рим, във Венеция, във… Манон е обезсърчена, никога няма да успее! Нейната презентация навярно ще бъде претрупана, неясна, несвързана, небалансирана и дори извън темата, ако надделее желанието ѝ да реабилитира забравения художник или да сподели мислите си за Еразъм. Преподавателят ѝ никога няма да узнае колко часа е работила върху текста си, нито до какви културни открития е стигнала, тъй като по нищо не личи, че е направила щателно проучване.
Също като Манон и вие имате разклоняваща се мисъл. Това ще рече, че една идея ражда десет, които по асоциация раждат още десет и така до безкрай. Това обяснява защо мозъкът ви непрекъснато работи. Новите врати се отварят безспир. И ако като Манон изпитвате необходимост да проучите докрай всяка нова идея, за да сте сигурни, че сте я изчерпали, преди да се върнете към основната, това може да се окаже изнурително. Всичко зависи от степента на стремежа ви към изчерпателност. Ако мисълта ви броди също като мисълта на Манон, тя несъмнено е разклоняваща се. Манон със сигурност би ликувала, ако я бяха помолили да възстанови един ден от живота на съвременник на Италианския ренесанс. Тя би потърсила още повече подробности за храната, дрехите, развлеченията, обществените места, за да ги организира около действащото лице. Умствено свръхефективните често пъти се нуждаят от един-единствен добре подбран детайл, около който разпръснатите данни се подреждат от само себе си.
Когато също като Манон започнете да се отклонявате, върнете се към някой основен детайл, за да намерите изгубената нишка. Запитайте се: защо правя това? Каква е главната ми цел? Разклоняващата се мисъл е особено ефективна при търсенето на решения. Там, където логичната мисъл подрежда идеите линейно, разклоняващата се мисъл изследва едновременно и паралелно различни пътища. Това става естествено и несъзнателно. Тя работи толкова бързо, че решението сякаш идва само. Това обяснява гениалните проблясъци или светкавичните решения. Свръхефективните умове знаят, но в повечето случаи не могат да обяснят защо знаят.
Кристин винаги е смятала, че избира жилищата си спонтанно, и се изненадва, че те напълно отговарят на критериите ѝ. Никога нищо не липсва: апартаментът е с идеален брой стаи и шкафове, слънчев е, а в близост има магазини, училища и градски транспорт. Когато научава как функционира мозъкът ѝ, тя установява, че той за пореден път е проучил всички подробности. Правил го е автоматично и бързо и макар тя да вярва, че решението ѝ е прищявка, прищявката се оказва много добре премислена! За хората с доминиращо дясно мозъчно полукълбо решението е равнозначно на изкуство: то или е светкавично, или е… невъзможно!"
Из книгата
Начало 
