"Кой е нарцистичният перверзен?
Структурно завършеният нарцистично-перверзен субект използва семейната, професионалната или любовната връзка, за да подчини другия. Необходима му е близост, за да упражнява властта си и да не позволява на жертвата си да се дистанцира. Той е вътрешно студен, не знае що е вина и не се колебае да вменява вина на другите. Ценностите му, чувствата му и поведението му се променят според хората и контекста, които го заобикалят. Външно е мил и може да се преструва, че изпитва състрадание и съчувствие. Съблазнителен е и ако е необходимо, в отделни случаи може да бъде много услужлив, най-вече ако това му позволява да постигне целите си, много често за чужда сметка. Никога не взема под внимание потребностите и чувствата на другите, освен за да си послужи с тях, да манипулира жертвата си, да я изолира и принуждава да прави това, което той иска.
Той е егоцентричен, изисква съвършенство от другия. Той е и лъжец. В общия случай, ловък с думите, той широко използва двусмислието в думите, за да манипулира, да се представя като жертва, за да предизвика съжаление или нарочно да създаде неудобство у другия. Но не му е присъща никаква ценност, използва чуждите морал и ценности за постигане на целите си. Може да изтъква разни привидно логични причини, за да оправдае преминаването си към действие, може да бъде ревнив и неверен в любовта. Не понася критиката, но непрекъснато критикува. За да си придаде значимост, той се захранва от образа на жертвата си: колкото повече омаловажава значимостта ѝ, толкова по-силен се чувства. Достатъчно е да усети някаква тревожност и много бързо тази тревожност се прехвърля у другия. Чрез механизми, които ще изучим, той натоварва другите със своя гняв, своите страхове и вина, с една дума – с лудостта си.
Може и да съществува завършен нарцистичен перверзен субект, но трябва да се знае, че на всички ни се случва в някои моменти да използваме перверзните нарцистични механизми. Така че, бидейки нещо повече от есе за нарцистичния перверзен, тази книга е опит за представяне на картография на механизмите и произхода на психичната перверзия.
Във връзка с това личностите на Дон Жуан и Казанова например са много трудни за ситуиране. Дон Жуан съблазнява жените и им определя срещи, на които не отива, а праща слугата си Сганарел да провери дали те са отишли. Ако те са отишли, той е задоволен. Колкото до Казанова, той съблазнява жените, за разлика от Дон Жуан отива на срещата, „консумира“, а после изчезва. И единият, и другият се бранят от някаква тревожност, идваща от представата, която имат за властта си. Дон Жуан проверява властта на образа си, а Казанова се уверява, че не е кастриран. Така че в Казанова можем да видим сексуален перверзен субект, а в Дон Жуан – нарцистичен перверзен. Но така или иначе и двамата бягат, след като са съблазнили, защото една любовна връзка би ги поставила в прекалено голяма опасност.
Нарцистичният перверзен субект, такъв, какъвто ще го изучаваме, съблазнява жертвата си по подобие на Дон Жуан, но след това я запазва и се стреми да разруши образа ѝ. Захранва се от това и проектира върху нея лудостта си. Той подчинява човека, когото измъчва, и го тласка към депресия, насилие, перверзия, лудост, болест, а в по-тежките случаи дори към смърт от самоубийство или произшествие.
По цялото протежение на книгата ще срещаме различни хора, които ще ни покажат, че понякога е много трудно да се постави точна диагноза. Ще обследваме случая с Ванеса от ранното ѝ детство и ще я видим като някаква Лорелай от поемата, цитирана като мото на тази книга, как се превръща в прелъстителна сирена, намираща удоволствие в гледката на моряците, чиито кораби се разбиват в нейните скали. Читателят, който желае, може да се опита да проучи този случай, отговаряйки на няколко въпроса. Накрая на книгата ще бъдат предложени неизчерпателни отговори. Ще разгледаме и случая с Франк, който изпитва толкова голямо удоволствие в потъпкването на значимостта на жена си, наричайки я перверзна, за да забрави, че в детството си се е почувствал предаден; също и случая с Жан-Пиер, ръководител на предприятие, който си придава значимост за сметка на работниците си.
Ще проявим интерес и към случая с Пиерет, която си служи с перверзни нарцистични механизми, за да излезе от хаоса си и която след това, за разлика от структурно завършения нарцистичен перверзен субект, изпитва страх да не бъде изоставена, който отново я потапя в хаос. Нейният път ще бъде допълнен от дългото свидетелство на Жак, спътник на Пиерет, който, след като живял редом с болната си приятелка, тотално поставя себе си под въпрос. И тук читателят, който желае, може да се опита да открие в ситуацията всички механизми, изложени в книгата. Най-сетне ще се срещнем с перверзни родители, жертващи без колебание психичното здраве на децата си единствено заради своето удобство.
Малко история.
Пол-Клод Ракамие е създателят на термина „нарцистичен перверзен субект“ в петдесетте години на ХХ век. По това време той работел върху психозата и по-точно върху шизофренията. Според него шизофреникът преживява с уплаха вътрешните си конфликти, които се опитва да прехвърли върху другиго.
В книгата си Духът на произхода Пол-Клод Ракамие, говорейки за перверзния, обяснява: „Те са същински подмолно действащи агенти, които не подбират средства, за да атакуват удоволствието да се мисли и креативността; при нарцистичния перверзен доминират потребността, способността и удоволствието да се предпазва от вътрешните конфликти и в частност от траура, придавайки си значимост за сметка на обект, манипулиран като инструмент и като нещо, на чийто фон да изпъква в благоприятна светлина.
Работейки също върху шизофренията, Харолд Сърлс изтъква взаимодействието на несъзнаваните процеси между психотика и неговия терапевт. В книгата си Усилията да подлудим другия Харолд Сърлс казва: „Във възможностите на всекиго е да подлуди другия: да не може да съществува самостоятелно, да мисли, чувства, желае, без да забравя за себе си и за това, което му се полага като само негово. „Нарцистичната перверзия, изглежда, е начин за субекта да не изпадне в налудност и да прехвърли върху другия своя хаос, за да не влезе в състояние на психоза.“
Но французойката Мари-Франс Иригуайен, психиатър и психоаналитик, е тази, която популяризира термина „нарцистична перверзия“ в книгата си Моралният тормоз: перверзното насилие в ежедневието. Тя определя моралния тормоз, типичен механизъм на нарцистичния перверзен, като „всяко неправомерно поведение, проявяващо се чрез действия, думи, жестове, писания, което може да нанесе поражения на личността, достойнството или физическата цялост на човека, като го поставя в опасност или уврежда социалния климат“.
Нарцистичните перверзии.
Думата „перверзен“ принадлежи на общоупотребимия език. Придирчив началник на отдел прави забележка и веднага – този е перверзен (= не е в ред). Даден привлекателен човек много скоро бива наречен перверзен (= порочен, покварен). Някаква трудност ни обезпокоява, тя е перверзна (= обратна на желаното).
По време на една лекция се занимавах с темата „перверзно“. Помолих всеки от присъстващите да го определи с първата дума, която му идва наум. Предложиха ми: „порочен“, „корумпиран“, „неморален“, „лош“, „опърничав“, „сладострастен“, „развратен“, „разпуснат, безпътен“, „мръсен“ (мръсен виц), „зъл“… Всеки имаше своя дефиниция на перверзията. Преди да пристъпим към различните понятия на термина „перверзия“ и по-точно към понятието „нарцистична перверзия“, ще бъде уместно да дефинираме точно значението на думата."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 1.00 / 1 глас 
