"Младежката лига. Излъчват такова серийно анимационно филмче по Cartoon Network, в което наследници на известни супергерои поемат в свои ръце грижите и отговорностите по борбата със злите сили и с други разни злодеи за спасяването на планетата от пагубните им кроежи. Мотивацията на младите във филмчето не се обяснява, те сякаш са предопределени да бъдат добри. В живота обаче, знаем отлично, няма такова нещо, ама хич: нито добрите са добри по аксиома, нито пък злите - просто и едните, и другите стават такива. Да не говорим, че изобщо е трудно да кажем за когото и да е: той / тя е много добър / добра, а той / тя - много зъл / зла. Но има в сферата на човешката общност една дейност, в която трябва да си добър, непременно трябва да си добър, за да ѝ бъдеш съответен.
Добър обаче не в смисъл етически, а в смисъл естетически: добър да правиш изкуство, култура, ученост, ако щете. Да ги правиш добре и със страст въпреки всичките неуредици, царящи в сферата на българската културна политика; въпреки всичките несгоди, на които си подложен в един комерсиализиран и консумеристки настроен пазар; въпреки всичките безперспективности, на които си обречен, след като твориш на език мъничък и непознат. Иска се някаква самоотреченост, за да се извършва всичко това, някаква саможертва, та дори, ако щете, и усещане за мисия. Впрочем, струва ми се, че самото оставане на тези млади хора тук, в България, при цялата масирана кампания да бъдат изгонени, да се махнат, да ги пропъдят в пустата чужбина, че да не се пречкат на мерзките планове на олигархичните български обръчи и на техните още по-гадни и отвратителни блюдолизци и несъзнателни (или напълно съзнателни) ятаци, заливащи ги с отровна злост от всяка медия, от всеки билборд, от всяка улица, е само по себе си подвиг, само по себе си чудо, само по себе си мисия...
С тези интервюта, публикувани в периода 2014 - 2022 година в Портал Култура, се опитвам да разбера защо въпреки всичката тая мръсна и лоша енергия, излъчвана понякога от мястото, наречено България, тези млади хора продължават да настояват, че остават в него, и правят всичко по силите си тази негова лоша енергия да я претрансформират в добра, в оптимистична, в светла и позитивна. Да преобърнат страната си от бърлога на мутри и успели негодяи в храм на просветлени, чисти и ведри, свестни и добри хора. Които те ще поздравят с усмивка, които тях ще ги поздравят с усмивка. А при срещата с тях, вярвам, че и вие ще се усмихнете. Младостта е радост, нека се радваме с младите!
P.S. Тази книга с интервюта излиза повече от 10 години след началото на поредицата Младежката лига. Стори ми се поради това, че не бива да ги оставям тези разговори без продължение - 10 години са много време, два университета (да се позовем на Горки) + две магистратури, така че сметнах за редно и удачно да попитам отново моите герои какво се е случило с тях през това време.
Всички (почти) бяха така добри да ми отговорят на следните три въпроса:- Много ли неща се промениха при теб след нашия разговор?
- Продължаваш ли да смяташ, че да се прави култура в България (и в света) има смисъл?
- Изреди по три неща, които те радват днес, но и други три, които те натъжават.
Някои от отговорите ме изненадаха, други очаквах (все пак част от Младежката лига имаха шумни и успешни кариери), трети ме натъжиха, четвърти - зарадваха. Но всички ме накараха да мисля, че онова отколешно начинание, захванато с помощта на Портал Култура (за което сърдечно и от сърце благодаря на целия екип на сайта - Димитрина Чернева, Людмила Димова,
Тони Николов), е имало смисъл и съдържание. Смисъл и съдържание има и днес, 10 години по-късно..."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 7.00 / 2 гласа 
