"На 13 юли 1991 г., събота, бе най-якият метъл концерт в Плевен и общо вторият след падането на комунистическия режим. Имаше един по-рано през март същата година, но той бе в зала, озвучаването беше ужасно и групите се брояха на пръстите на едната ръка. Виж, юлският бе друга бира - започна още по светло на площада и групите изпълваха вече пръстите на две ръце. Свиреха на зажаднялата за метъл публика от висока метър и половина сцена, поставена точно пред Мавзолея. Както си му е редът, в началото се качиха разни разнообразни хардроци. Едните например носеха смешното име Христос, а китаристът им със смешната прическа правеше смешни движения, имаше червена риза, която приличаше на плюшена, и червена китара, която също изглеждаше плюшена. Последваха ги траш и дет метъли и накрая даже грайндкори.
Публиката се бе разпростряла като ветрило чак до фонтаните отсреща и се държеше точно като по видеокасетите с двадесетина клипа на западни метъл групи, които от година всеки презаписваше свободно при домашни условия - мяташе пораснали до брадичката коси, качваше се на сцената, носеше се на ръце и крещеше, та се насираше. Въобще преживяването бе брутално яко и - не - абсолютно нищо не му липсваше. Тридесет години напред това впечатление си остана. Третият, четвъртият и всеки следващ концерт поставиха основите на рутината и отнеха първоначалния чар. Така де, през годините е имало няколко Уудсток-а, но като кажеш Уудсток, всеки знае кой имаш предвид - оня с Джими Хендрикс във фермата на Ясгур през 1969 г. И в Плевен, и на следващите Уудстоци, част от групите бяха същите, но накрая усещането не бе същото.
А именно на това същото от втория концерт Дъртия викаше здрав метъл и се мотаеше сред публиката със самочувствие, защото си бе купил черно метълско елече от изкуствена кожа за 60 лв и не се налагаше да се крие с тъмносиния си анцуг, както бе правил през март по ъглите в залата. Пък и косата му вече стигаше до мекото на ухото. Все пак, докато се провираше сред останалите ентусиасти, гледаше да стои по-далеч от прекалено енергичните и едрите. Всеки на площада се опитваше да изглежда страшен, а за 180 см върлина на 60 килограма и 15 години, какъвто бе Дъртия, голяма част успяваха да бъдат такива. Всъщност Дъртия не точно оглеждаше пейзажа с подскачащите и облечени в черно въртоглави дървета, а още от светло с едно око издирваше Пърки, с когото бяха в един клас в Езиковата гимназия. Сър, да подчертаем, че става въпрос за английските класове!
Дъртия и Пърки нямаха определена среща, защото, макар да бе единственият свестен метълист от целия випуск, при това с арсенал от доста касети с метъл албуми, този Пърки си бе неизяснен типаж. Категорично ясно бе само, че е от ЦСКА и че поставя Металика над смъртните. По всички останали въпроси от живота, Вселената и всичко останало отговорите му варираха от 0 до 100 в различните седмици. Така че едва днес в края на часовете се бяха разбрали да гледат заедно концерта, но не и къде първо да се намерят. То от хиленията и подигравките на Пърки, изпаднал предния ден в училище в едно от поредните си дебилни състояния, на Дъртия почти му се отщя да ходи с него, ама карай... Просто нямаше с кого другиго. Отскоро живееше в града и познаваше много малко хора, а пък метълисти - почти никакви. Освен Пърки, да кажем, още двама-трима. От тях най-добрият му приятел бе Генади, или Гената, от руските класове на Езиковата. Двамата се бяха запознали на един мач няколко месеца по-рано. Гената не играеше, но бе дошъл покрай Васо́то, с когото били съученици в началните класове. Сега Васо́то бе също от английския клас на Дъртия. Понеже Гената изглеждаше като абсолютен метъл, след мача Дъртия се заговори с него и това бе началото на едно прекрасно приятелство, както преди петдесет години бе казал с онзи свой равен и регистриращ очевидното глас Хъмфри Богарт в Казабланка. На другия ден Гената беше открил Дъртия по телефона, след като беше разбрал, че номерът му вкъщи бил само двойки и една тройка. Сложил първо тройката отпред, започнал да върти поред и на втория път улучил. Особено ценно качество на Гената бе дарбата му да намира всякакви касети с метъл албуми, а имаше и двукасетъчен касетофон. Лошото му качество бе, че имаше и дарбата да изчезва някъде с родителите си в ключови моменти, каквато бе точно тази вечер.
Вторите по значение метъл приятели на Дъртия бяха съседите Зари и Милен. Те го бяха „покръстили“ в тежката музика с митовете за маските на Кис, войните в Дийп Пърпъл и мускулите на Фреди Мъркюри, но в последно време отношенията им бяха започнали да се охлаждат покрай споровете кой може да надува по-силно касетофона. Да не говорим също, че те не признаваха български метъл.
И третият бе Мишката, който по време на двуседмичните курсове преди началото на подготвителния клас в гимназията (за луузърите, които не бяха помирисвали дотогава английски) му бе дал да слуша две касети с албуми на Антракс и Криейтър. С него пък съвсем се бяха раздалечили. И как нямаше - онзи първо попадна в съседен клас, а после се намери със стари приятели, с които го даваха много печено по близките кафенета в междучасията.
Естествено, тази вечер почти до половината времетраене на концерта, вече по тъмно, едничкият му останал Пърки го нямаше в центъра на ветрилото срещу сцената. Със сигурност нямаше да го има в по-предните редове, където ненормалниците скачаха с твърде голям ентусиазъм предвид кремъчните плочи на площада. Затова на Дъртия му омръзна да стои на едно място и реши да го търси. Започна от средата, като преминаваше бавно от единия до другия край по ширина. После отиваше три-четири метра по-назад и започваше нов тегел. Накрая стигна и до фонтаните, където попадна на видимо тридесетгодишни мъже с доста по-дълги коси с бретон. Те гледаха към сцената, люпеха семки, говореха си кротко нещо и се хилеха. До някои от тях стояха лели с дамски чанти през рамо и си подхвърляха тук-там реплики през мъжете. Ясно, тук публиката преминаваше в сеирджийство.
Пораздразнен от тези безсмислени затруднения, Дъртия се обърна пак към сцената и забеляза, че вляво, под дърветата пред Часовника на Кметството, също има хора. Реши да тръгне натам, въпреки че Пърки едва ли би застанал под такъв неудобен ъгъл. Пърки обаче стоеше точно там и то с гръб към сцената. До него бършеше потта си якичък русоляв селски левент с бяла фланелка, май с година-две по-голям и с три сантиметра по-висок от средноръстовия Пърки. На Дъртия веднага му стана леко неприятен, защото с тази фланелка бе точно толкова подходящ за метъл концерт, колкото войник по розови прашки на бойното поле."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
