"Чорбаджи Дъб
– Кирооо, откъде намери туй говедо бре? Обул стари терлици с дупки на палците, Панчо Телито бе прострял дългите си ръце връз оградата и гледаше с големи очи как Киро Канадеца влиза в селото. Ама Киро бе излязъл преди три години само с една торба домашно плетени чорапи за продан, докато сега се връщаше, повел цяла жива камила след себе си. Киро свали шапка за поздрав и се усмихна, но не забави крачка. То не че и преди бяха разменяли повече от пет приказки.
– Виждал съм такива по телевизията, по оная програма за геграфията - продължи си сам Панчо и с възхищение следеше как камилата пристъпва по селския калдъръм. Имаше си и една гърбица и всичко си ѝ бе камилско.
– Ге-о-графията - натърти зад него жена му, която нареждаше дрехи на простора под крушата.
Панчо я погледна през рамо.
– Айде гледай там да си не защипеш пръстите! Барем да знаеше, че в Англия ѝ викат жирафия.
– Ух, и ти! - махна с ръка жена му. Панчо завъртя глава пак към улицата, но Киро и камилата вече бяха отминали надолу към мегдана. Панчо влезе вътре, облече елека и пак излезе на двора.
– Сега... дали са я кръстили на ония говеда с дългите вратове, или па обратното, щото и тях ги дават там... - подхвърли към жена си, но тя не му обърна внимание, заета с кюлотите си. Панчо вдигна рамене и отвори портата към улицата.
– Аз се чудя защо шарката на дълговратите е като на лейпард, де нямат нищо общо едно с друго, та за името ли им ще мисля - мърмореше. Киро се бе скрил зад завоя. Панчо тръгна и той натам и когато го мина, мярна камилата да вее опашка чак при къщата на Бонкини. Чу и как кучето им я надуши и лавна с пълно гърло.
– Знам ли го какви ги е вършил по Гръцко, нали разправят, че там го виждали... После пък му излезе прякор Канадеца, че бил по-купешки, по-елегантен - продължаваше с мърморенето под нос Панчо. До мегдана имаше половин село да прекоси, но мисълта за камилата не го оставяше на мира. В центъра на селото открай време се издигаше величествено Чорбаджи Дъб. Никой не знаеше годините на дървото, то стоеше все там от началото на света. Короната му бе толкова огромна, че сянката ѝ покриваше половината мегдан, а зад дънера можеше да се скрие цяла каруца, заедно с магарето. Селото се било зародило около него. Легендата разказваше, че едно лято било толкова дълго и горещо, че две стада с овчарите и семействата им се заселили под клоните за няколко месеца. "Как сте, съседе?" - подвиквал единият овчар иззад дънера. "Добре сме, съседе!" - отговарял му онзи отпред.
Скоро дошли и други, за които нямало място под дървото, и построили къща до него. Дошли трети и също построили къща, четвърти... Седмите предложили да си изберат кмет, десетите предложили да построят църква. Всяка неделя хорото се виело около Чорбаджи Дъб, а веднъж двама млади даже се оженили в короната и попът таман що не паднал, докато ги благославял. Расото му се закачило в сух клон, та го удържало. Киро бе застанал с камилата под Чорбаджи Дъб и викаше с пълно гърло:
– Чудо невиждано в наше село! Голяма изненада! Заповядайте довечера на забава! Точно в осем, където застанал съм сега! Някои го разпознаваха и спираха да разменят по дума. Други заглеждаха камилата и подминаваха. Панчо не познаваше добре Киро, преди да замине, но сега забеляза, че усмивката му не слиза от лицето. Каквото и да каже, на когото и да го каже, все ухилен. Камилата стоеше спокойно, вдигаше и сваляше глава и дъвчеше ли, дъвчеше. Изглежда, не я притесняваха ни лаят на кучетата, ни хорското внимание. Панчо остана отдалече да я съзерцава, но твърдо бе решил довечера да дойде за представлението. Прибра се и разказа на жена си, която го нахока, че не бил оставил терлиците си да ги зашие.
– Сам ли да ида? - отговори ѝ на това Панчо.
– Камила къща не храни, притрябвала ми е! - тросна се жена му. Не падаше по гръб, преди години на първата им закачка го бе поляла със стомната.
Далеч преди осем вечерта под короната на Чорбаджи Дъб нямаше място да плювнеш. Следобед Киро бе прекарал кабели и закачил крушки по клоните и от тях дървото грееше като коледно. В центъра пред дънера бе поставил голяма мишена, нарисувана върху картон, а картона пък бе забил на няколко неумело наредени летви, хванати с канап. Пространството около мишената бе оградил на три метра с въженца. Зад въженцата селяните изпълваха петнадесетина реда назад, насядали на кой каквото донесъл. Хлапетата на Бонкини например деляха обърнат наобратно леген.
– Право да си кажа, и кметът не събира повече народ по избори - каза Панчо на дядо Глушко и постави столчето си до неговото. Дядо Глушко не го чу. Осем наближаваше и всеки шушукаше каква ли ще е изненадата. Изневиделица в оградения полукръг се появи Шошо Шашмата - кроткият хахо на селото, който имаше склонност да рецитира стихове. Шошо май бе помислил, че хората са се събрали за него. Застана изпънат като струна, вдигна брадичка и изстреля към небето:
– Обявява се звучно и протича скучно! Някво ново нещо, нещо много вещо!
– Шошо, махай се оттам! - викна някой от задните редове. Шошо обаче не се даде:
– Ей го ка протече и го няма вече! Никво му нещо, нещо, дето нищо!
– А бе, ти чуваш ли! - и се размърдаха столове.
Тук се намеси Шошовото куче, едно жълто и напръскано със сиви петна тумбесто пале, което в такива ситуации винаги си знаеше работата. Сега то се стрелна под въженцата, захапа стопанина си за крачола и задърпа. Провлачил крак, Шошо се поклони непохватно и последва кучето извън светлините. Широко засмян, пригладил черната си коса назад и изтупан, Киро Канадеца изпрати двамата с ръкопляскане и галантно въведе в полукръга камилата.
– Уважаеми мои гости, добре дошли на нашето модерно представление! Пожънахме големи успехи по панаирите в Истанбул и Прага и дойдохме право тук. Панчо зяпаше камилата и забеляза, че под опашката ѝ бе вързана подлога от плат.
– Модерна работа - наведе се той към дядо Глушко. - Няма го горският да види. Като тръгне от долния край, докато дойде до мен, конят му осира цялото село по пътя си.
– Аз съм просто Киро, но това не е просто камила! Моля за вашето внимание! Але-й! Киро извади няколко ками и ги показа на първите редове. После ги вдигна високо, за да ги видят и задните.
– Кире, чакай, не я коли още! Седем цяло и два процента мляко давала! - викна някой. Останалите се разсмяха. Киро също се засмя, насочи предъвкващата камила с глава
към мишената и пъхна една от камите с дръжката навътре в устата ѝ. Отведнъж всички млъкнаха. Камилата прехвърли камата наляво-надясно в устата си като стар тютюнджия, плю със сила и я заби право в средата на мишената. Дръжката завибрира от удара, а камилската слюнка пръсна встрани и се застича на парцали от нея. Киро извади сръчно от задния джоб лъскава кърпа, разгъна я във въздуха с театрален размах и обърса дръжката.
– Браво, Кире, браво... - чуха се плахи подвиквания. Някои изръкопляскаха. Киро Канадеца се поклони:
– Уважаеми гости, виждате какво изкуство! Първо в наше село, после и навред в страната!
– Какъв ти Канадец, направо си е Киро Факиро! Гледай как е дресирал пустото му говедо! - прошепна Панчо на дядо Глушко.
Киро се обърна към камилата и пъхна втора кама между дебелите ѝ джуки. Камилата предъвка, предъвка и бам! - изстреля и втората кама в мишената. Сега половината от селяните заръкопляскаха, а другите още гледаха с отворена уста.
– Гостувахме и в Лондон, там хората дори залагаха колко точки ще удари - разказваше усмихнатият Киро и бършеше дръжката. - Чудо невиждано, ви казвам! Третата кама проби картона, попадна в процепа между две летви и без да срещне пречка, се заби до половината в Чорбаджи Дъб. Баба Ленка, седнала съвсем до дънера, първа разбра какво се е случило, и писна. Суматохата избухна, хората се разкряскаха, децата ревнаха, бутаха камилата напред, дърпаха назад. Киро се скри под корема ѝ и оттам молеше всички да се успокоят. Панчо се бе дръпнал встрани и с ръце на кръста подвикваше на селяните да не повредят добичето. Добутаха Киро Канадеца и камилата ножохвъргачка до края на селото и ги натириха в тъмното. Никой не чу повече нищо ни за него, ни за нея. След двадесет години, в началото на лятото, напълнял и с брада, Киро се върна сам и завари селото опустяло. Къщите стояха празни. Дали от камилската кама, дали от друго, но дървото бе изсъхнало. Първата къща на влизане бе къщата на Панчо и тя бе с паднал покрив. На върха на електрическия стълб отпред имаше щъркелово гнездо. Киро сложи ръка над очите си и опита да види дали има пилета. Пилета нямаше, но видя, че щъркелите бяха свили гнездото си в сателитната чиния на Панчо.
– Как ли са я примъкнали чак горе? - зачуди се Киро. Гледа, гледа и заключи:
– Чудо невиждано!"
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
