Алгот, Ана Стина и чудодейното лекарство

Този път Юнасон ни пренася в Швеция от средата на XIX век - времена на глад и мизерия. Семейство Улсон държи свинеферма насред земите на злобния и завистлив граф Билкегрен. След смъртта на свинаря графът решава, че е настъпил моментът да сложи ръка върху имота му - и е готов на всичко, за да го получи. Но синът на свинаря, Алгот Улсон, е от друга порода - умен, изобретателен и твърдоглав. От баща си наследява само един кон и... казан за местната алкохолна напитка бренивин. Скоро в цялата област се говори за чудодейното лекарство на Алгот срещу мрачни мисли. Междувременно той се запознава с майстор-печатаря Хелмут Цимерман и неговата умна и свободолюбива дъщеря Ана Стина, способна да постави всеки мъж на място. Тримата тръгват на война срещу благородническата алчност, въоръжени с ум, хумор и немалко количество бренивин.

Шведският писател Юнас Юнасон е автор на 7 бестселъра - всичките издадени от Колибри, получили 4 престижни награди и издадени в милиони екземпляри по света.

Книгата е част от поредицата Съвременна европейска проза на издателство Колибри.

"Алгот нямаше поводи да си мисли, че ще загуби всичко, дори и повече от всичко, докато стоеше в обора сред многото прасета на баща си и ринеше тор. Вече беше на двайсет и една, но не се чувстваше готов да поеме занаята на баща си, поне все още не. Но може би след година или две? Освен това в онзи момент той нямаше как да знае, че в следващите две години ще му се случат повече неща, отколкото на един обикновен швед през XIX век за цял един живот. Но пък за сметка на това знаеше благодарение на болнавата си майка, че след дъжд изгрява слънце.

Всичко започна, когато графинята в двореца Крунугорен поиска повече пространство за своите арабски чистокръвни жребци. Тя беше напълно отдадена на тези изящни животни и се измъчваше, че нямат достатъчно място в градината. Прасетата, овцете и селяните можеха спокойно да се натъпчат натясно, но не и арабските жребци! Това беше под достойнството им. Освен това безупречните създания с времето трябваше да стават все повече. От една страна, защото всяко едно от тях носеше мир на душата ѝ, от друга, защото… е, графът нямаше нужда да узнава защо. Добро съвпадение беше, че бащата на Алгот, свинарят Улсон, притежаваше над един хектар земя точно до дъскорезницата на Крунугорен и много близо да самия дворец. Графинята реши, че той и семейството му просто трябва да изчезнат оттам, с което проблемът щеше да бъде решен. Свинарникът на селянина щеше да се преустрои в конски обор. А кланицата мъжът ѝ можеше да ползва за ковачница. Самата къща, в която живееше семейството, вероятно ставаше за складиране на фураж, ако се премахнеха една или две стени. Имотът освен това беше точно до градината, в която и в момента се намираха конете. С един замах тя можеше да стане три пъти по-голяма. Оставаше само да убеди селянина. Всеки трябваше да се съобразява с правото на собственост, независимо от статута си. За жалост.

Графинята знаеше, че графът я смята за глуповата, и през годините не бе правила опити да го убеди в противното. Иначе той вероятно щеше да ѝ възложи повече отговорности, вместо да я оставя на спокойствие. Антоанета се беше научила и как да получава това, което иска. Този път обаче реши сама да се заеме с преговорите със свинаря. А и графът не беше в обичайното си състояние. Имаше някакви проблеми с гората, дъскорезницата, арендаторите или надничарите. Ако не и с всичко наведнъж. За щастие, Густав никога не споделяше тревогите си с нея, но след като караха двайсет и седмата си година под един покрив, тя знаеше как най-добре да разчете бръчките по челото му. Разходката от двореца до свинарника не беше дълга. Преди да тръгне към селянина, Антоанета се облече по-скромно, за да не го кара да се чувства неудобно. Бързо го намери. И не само него. Заедно със сина си той се влачеше по пътя от свинарника към къщата.
– Bonjour, monsieur Olsson!
Графинята беше доволна, че е научила и запомнила името му. Дори хората от простолюдието заслужаваха уважение. В същото време сякаш не забелязваше сина му.

Свен и Алгот тъкмо бяха нахранили прасетата и сега се прибираха при третия член на семейството, за да напълнят и собствените си стомаси. Естер от известно време не беше никак добре, но тя бе истински боец. Този ден беше обещала да сервира кървавица със сладко от боровинки.
Но какво ставаше? Да не би графинята да беше излязла да се разходи из имота на Свен? Щом така е решила, той нямаше нищо против, но да го вика? Да го нарича по име? И да се приближава!
Свинарят промърмори на сина си:
– Какво иска според теб?
Селяните като цяло, а още по-специално свинарите, бяха вероятно последните хора след бедняците, арендаторите и надничарите, с които една графиня би искала да разговаря.
– Някоя дяволия – отвърна Алгот. – Ако ми позволиш да предположа, татко.

Нещата не потръгнаха за графинята още от самото начало. Селянинът не говореше френски. А тя самата през близо трите десетилетия в Швеция никога не бе имала намерение да научи местния език. В ден като този въпросният език щеше да ѝ свърши работа. Въпреки това му обясни на своя език защо е дошла, като посочи последователно тази, онази и третата сграда, които искаше да купи, заедно с цялата земя. Накрая показа с пръсти, че е готова да плати значителна сума.
Свен попита сина си дали я разбира.
– Нали знаеш езици.
Алгот имаше образование, каквото имаха малцина, ако изобщо някой фермерски наследник можеше да се похвали с такова през XIX век в Швеция. Но френският език се бе оказал труден за усвояване. Той се обърна към дамата с благородническо потекло и заговори възможно най-ясно:
– Дали. Графинята. Би могла. Да обясни. На. Шведски?
Графинята не можеше. Нещо повече – нищо в изражението ѝ не подсказваше, че дори предполага какво е казал току-що Алгот. По-скоро сякаш бе леко подразнена от неговата намеса в разговора.
– Много добре върви – подхвърли Свен.
Алгот си позволи още една догадка.
– Чудя се дали тя не иска да купи цялото ни имущество.
– Наистина ли? Да не ѝ е отеснял дворецът?
Антоанета Билкегрен каза още нещо на езика, който бащата и синът Улсон не владееха. И отново направи знака с пръсти за пари.

– Да не ѝ трябва заем – предположи Свен.
Алгот не вярваше да е това. Все повече клонеше към първоначалното си предположение.В този момент на свинаря му омръзна да стои така без причина. Имаше достатъчно по-важни задачи. Като например да вечеря. Освен това се чувстваше замаян.
Какво вонеше така отвратително? Ако стигнеше до свинете, животните можеше да се разболеят. Алгот му обясни, че миризмата идва от благородната дама, че се нарича парфюм и че никоя жена не би искала да чуе, че мирише. Дори и на език, който не разбира. Олеле! Свинарят не бе искал да я обиди. Обърна се към графиня Билкегрен и помоли за извинение.
– Със сигурност не миришете лошо, просто аз и свинете сме свикнали на други аромати. Винаги сте добре дошла на нашата земя, но би било много мило от ваша страна да стоите далече от свинарника за доброто на прасетата. А сега ще помоля да ни извините, вкъщи ни чака кървавица. Желая ви хубав ден. Адьо.
И се обърна по пътя си. Синът се усмихна извинително на графинята и го последва. Антоанета Билкегрен остана на място. Никак не беше убедена, че посланието ѝ бе достигнало до тях. Може би младежът я беше разбрал? Какво точно искаше да каже бащата накрая, беше останало загадка. С изключение на последната дума, която бе прозвучала досущ като френското adieu."
Из книгата

Юнас Юнасон е шведски журналист и писател, който придобива световна известност с първия си роман, който се превърна в бестселър - "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна" (2009 г.).

Пер Ола Юнасон е роден на 6 юли 1961 година във Векшьо, Швеция. Баща му е шофьор на линейка, а майка му - медицинска сестра. Постъпва в "Университета" в Гьотеборг, където изучава шведски и испански език. Работи като журналист в местен вестник и пише за вечерния шведски таблоид "Експрес". През 1996 година основава собствена медийна компания - "OTW", в която работят около 100 души. Целият този стрес на работното място и липсата на пълноценна почивка се отразяват на Юнасон и той решава, че иска промяна в живота си. През 2003 година Юнас закрива компанията си, продава цялото си имущество, загърбва 20-годишната си кариера на журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент и се премества заедно с котката си в шведската провинция Сьормланд.

През 2007 година след като се жени, Юнас се установява в малко градче край езерото на Лугано в Швейцария. Там той се отдава на литературна дейност и написва дълго планирания си дебютен роман - "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна". Книгата е публикувана през 2009 година и моментално предизвиква истински фурор, превръщайки се в бестселър. Романът се явява най-продаваната шведска книга за 2010 година и печели престижната награда "Swedish Booksellers Award" (2010 г.). Книгата е преведена на 35 езика и е с тираж над 4,5 милиона екземпляра. Освен това е отличена с германската награда "M-Pionier Preis" (2011 г.), датската "Audiobook Award" (2011 г.) и канадската "Escapades" (2012 г.). През 2013 година романът е екранизиран от режисьора Феликс Хернгрен, като едноименният филм се смята за един от най-големите успехи на шведското кино. "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна" е невероятно забавна и мъдра книга, в която Юнасон запознава читателите с озовалия се в старчески дом Алан Карлсон, който предприема бягство от там на връх стотния си рожден ден. Впоследствие героят е въвлечен в неочаквани и за самия него невероятни приключения, свързани с преследвания, бягства и подкуп. С тази забавна приказка за възрастни Юнас придобива наистина зашеметяващ успех. След това авторът се връща в Швеция, където започва работа над втория си роман. През 2013 той вече е факт. "Неграмотното момиче, което можеше да смята" е роман, който авторът пише с типичното си чувство за хумор, като и този път засяга доста социални теми, като една от основните е, че "глупостта не зависи от расата". В книгата Юнасон оплита реалност и фантазия във върволица от случки, коя от коя по чудати, като главен герой в тях е неграмотното чернокожо момиче Номбеко, което попада в камион за картофи заедно с краля и министър-председателя на Швеция и повлиява върху съдбините на планетата. Романът печели сърцата на читателите и на критиката и също придобива голям успех!

Към днешна дата Юнас Юнасон живее заедно със сина си на остров Готланд, където подготвя третия си роман.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg