Годината на скакалеца

Годината на скакалеца Тери Хейс Времетраене: 0:55 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Плашещ, съобразителен, с кръв по ръцете и жажда за мъст в сърцето...

На някои места правилата не важат. Някои места са прекалено опасни, дори за човек с опита на агент Кейн. Пустошта, където се събират границите на Пакистан, Иран и Афганистан, е едно такова място, на което насилието е единственият начин да оцелееш.

Кейн отива там да изтегли човек с жизненоважна информация за сигурността на Запада - но вместо това се сблъсква с противник, който ще доведе света до ръба на гибелта. Плашещ, съобразителен, жесток мъж с кръв по ръцете и жажда за мъст в сърцето...

Ако - подобно на Кейн - сте агент на ЦРУ, специалист по зоните със забранен достъп, границите не означават нищо. Вашата работа е да влезете, да извършите онова, което се иска от вас и да се измъкнете - по всякакъв възможен начин. Знаете кога да бягате, кога да се криете... и кога да стреляте.

Най-добър трилър на Файненшъл Таймс за 2023 година.

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на издателство Бард.

"Веднъж отидох да убия човек. В други времена, през по-младите си дни, следвах работата си през окъпаните в неонова светлина улички на Токио, гледах как слънцето изгрява над Джамията с деветте купола и чаках на крайбрежната на стария Истанбул, докато сълзите на една жена се ронеха като дъжд.

Този път бях там, където Егейско море преминава в Средиземно и турското слънце пече безмилостно верига малки островчета. Най-малкото от тях е и най-отдалечено - вълните се разбиват върху останките на товарен кораб, полегнал на един риф, опасни течения се въртят в скрити заливчета, а рибарското село, чиито дървени лодки отдавна са изчезнали, вече е само руини.

Пристигнах в края на пролетта, докаран от египетския капитан на малко корабче, който прояви достатъчно мъдрост да не задава много въпроси. Още си спомням бриза по лицето си и опияняващия аромат на борови иглички, докато вървях през притихналата гора. Придържах се към сенките, както правех през почти целия си професионален живот. Целта ми през онзи ден беше несъмнено храбър мъж, германец от Нюрнберг, онзи прекрасен стар град с толкова много мрачна история в него, и когато го изненадах в кухнята на самотната му вила, и двамата си давахме отлично сметка, че съм изминал дълъг път както в километри, така и в години, за да пристигна за тази убийствена среща.

По онова време работех в една агенция и години наред се подвизавах под кодовото име Кейн. Пет години по-рано германецът бил доверен човек на американското разузнаване в Техеран. Тогава никой не знаел - поне за известно време, - че той тайно работел и за руснаците. Изглежда, че напоследък всичко се свежда до външни изпълнители, дори шпионажът.

В една тиха понеделнишка вечер той излязъл за късна вечеря в бистрото на позлатения хотел Еспинас Палас в Техеран и в мъжката тоалетна предал имената на десетима от най-ценните ни ирански източници на представител на московската централа. В секретния свят е добре известно, че шпионските агенции на Русия и Иран от години работят в тясно сътрудничество, и беше неизбежно списъкът с имена да се озове в ръцете на ПАВА, бруталната иранска тайна полиция. В резултат на това мрежата ни, изграждана години наред на огромна цена, измерваща се както в пари, така и в човешки живот, и най-важното, която осигуряваше вратичка към иранската ядрена програма, беше унищожена само за няколко часа. Дори за организация като ЦРУ, която определено познава провала, това се оказа безпрецедентна катастрофа.

Последиците за осмината мъже и двете жени, разкрити в резултат на предателството на нашия човек, бяха много по-катастрофални. Те били изправени посред нощ в съда и на следващия ден работници започнали да сглобяват десет високи строителни крана на един от най-големите площади на Техеран. Макар че хората отначало не им обръщали внимание, предназначението им бързо станало ясно - да гарантират, че колкото се може повече хора ще видят изпълнението на присъдата. В много страни в Близкия изток наказанието само по себе си не е достатъчно - то трябва да бъде и предупреждение за всички останали.

Там, пред погледите на събралата се тълпа, гвардейците от Революционната гвардия качили ужасените мъже и жени на малки дървени платформи под всяка кранова стрела. Окачили на гърдите им табели, обявяващи ги за шпиони на Великия Сатана, и им сложили клупове, известни като иранска вратовръзка.

Поради внимателното планиране събралите се на площада хора виждали съвсем ясно десетимата осъдени на смърт над тях. На фона на синия небесен купол те сякаш висели между небето и земята. Бих казал, че предвид обстоятелствата е било точно така. Малка група мъже и жени до крановете, вероятно роднини и приятели на осъдените, били паднали на колене, ридаели и се молели. Те вдигнали очи, когато мъж с униформата на подполковник се качил на покрива на един микробус и заговорил на фарси през високоговорител, от който гласът му отекнал над площада. Прочел името на всеки осъден, обвинението и присъдата.

Накрая свалил листовете и с още по-висок глас произнесъл дума, която се превежда като Готови. Един от осъдените - мъж - чул думата, куражът му изневерил и той закрещял и започнал да призовава Бог да го спаси. Както обикновено, поне според моя опит, тази молба нямала видим ефект. С добре заучени движения гвардейците пристъпили напред и всеки сложил дясната си ръка върху тила на осъдения пред него.

При този жест тълпата се смълчала, но някакво дете, момче на пет-шест години, се изправило от групата приятели и роднини, погледнало нагоре към един от осъдените - вероятно майка или баща - и започнало да вика името му. Жената до него го придърпала обратно, детето се разплакало и след дълга пауза, продължила сякаш цяла вечност, мъжът с високоговорителя дал следващата заповед: Давай. Гвардейците бутнали осъдените напред. Десет чифта крака се отделили от дървените платформи и от тълпата се изтръгнало ахване. Роднините и приятелите гледали как обувки и сандали се посипали надолу, докато жертвите летели към тълпата.

Докато осъдените пропадали с краката надолу, намотките въже над тях се развивали бързо. После въжетата рязко се опънали, примките около десетте гърла се стегнали и осъдените били дръпнати рязко нагоре, при което вратовете им се пречупили на мига. Никой от тълпата не казал нито дума; единственият звук бил плачът на семействата, докато десетте тела се поклащали на топлия близкоизточен ветрец.

Не се изненадах, че тълпата е реагирала с мълчание. Имал съм съмнителното щастие да бъда свидетел на екзекуции - няколко разстрела, две обесвания и едно, при което възрастен мъж беше вързан за електрически стол и принуден да яхне светкавицата, както се изразяват екзекуторите - и ви гарантирам, че ужасът, изписан на лицето на мъж или жена, докато всичко, на което са се надявали, изчезва на мига, е гледка, която никога няма да забравите. Споменът за нея ще се пробужда в три след полунощ, когато ви спохождат най-големите ви страхове на този свят.

Няколко дни по-рано, в мъжката тоалетна на Еспинас, германецът получил срещу списъка с имена дипломатическо куфарче, пълно с анонимни швейцарски облигации. Не съм вярващ - никой не би могъл да каже подобно нещо за мен, - но преди две хиляди години свети Павел е написал нещо, което, веднъж чуто, трудно може да се забрави - че корен на всички злини е сребролюбието. Онази нощ в Техеран това определено е било самата истина.

Според аналитиците на Управлението от момента, в който предателят оставил чашката кафе, стария си шлифер, два смачкани фаса и смачканата касова бележка на масата в бистрото, влязъл в тоалетната, направил размяната, излязъл през съседния бар за пушачи, качил се на задната седалка на чакащото го такси мотоциклет и изчезнал в нощта, минали деветдесет и две секунди. Деветдесет и две секунди да станеш мултимилионер, да унищожиш цяла разузнавателна мрежа и да подпишеш смъртните присъди на десет колеги. Според всички критерии той бил много добър шпионин. Самоук и на свободна практика, работещ извън всякакви правила.

Както бихте очаквали, ЦРУ - дълбоко сгрешена, но понякога блестяща организация, в която бях работил през предишните дванайсет години - направи множество опити да го открие, но никой от тях не се увенча с успех и тъй като всеки ден излизаха все повече данни за дейността му като двоен агент, славата му растеше, докато той не стана един вид мрачна легенда за американското разузнаване. Даже по-лошо, аналитиците на Агенцията задълбаха сериозно и откриха, че през годините той се е подвизавал под толкова много фалшиви самоличности, че Компанията накрая беше принудена да признае един последен смразяващ факт - че няма представа кой всъщност е той. Възможно беше дори да не е германец.

И тъй като реалната му идентичност оставаше загадка - и подозирам, от уважение към впечатляващото му изчезване, - една от интелектуалките на Агенцията му даде име, което бързо му прилепна. Тя го нарече Мага - вълшебник, магьосник - дума с дълбоки корени в древността. Според Библията тримата мъдреци, донесли злато, благоухания и миро по случай раждането на Христос, били магове. Така ЦРУ, което през дългата си история беше дало началото на много от тъмните изкуства на шпионажа, най-сетне се беше натъкнало на вълшебник и соло оператор, добър почти колкото него."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg