Амазония

Джеймс Ролинс Времетраене: 2:25 мин. Коучинг на педагогически екипи Лъчезар Африканов Времетраене: 1:26 мин. Джобна енциклопедия на суперхраните Радослав Пламенов Времетраене: 1:04 мин. Джонатан Баркър Времетраене: 1:35 мин. Дългият път към дома Джеса Хейстингс Времетраене: 1:06 мин. Свети Георги и Драконът Иванка Тодорова Времетраене: 0:51 мин. Нетърпеливо сърце Стефан Цвайг Времетраене: 1:04 мин. Една нощ в шатото Вероника Хенри Времетраене: 0:59 мин. Съперница в красотата Джил Пол Времетраене: 1:03 мин. Предателката Болейн Филипа Грегъри Времетраене: 0:58 мин. Нужна ви е просто цел Джон Акъф Времетраене: 1:03 мин.

Кървави мистерии в амазонската джунгла!

Агент на ЦРУ изчезва в амазонската джунгла. Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, че е открит трупът му. В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди смъртта му. На снимката маха с единствената си ръка, след като снайперистки куршум е отнесъл другата.

В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата. На нея се вижда, че тялото на агента е с две ръце. Както се е случило там? Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експеция, за да разбере истината. На всяка цена!

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на издателство Бард.

"25 юли, 18:24 ч.
Мисионерско селище
Амазонас, Бразилия

Отец Луис Гарсия Батиста чистеше плевели с мотиката си в градината на мисията, когато странникът се измъкна от джунглата. Човекът бе облечен с дрипави черни памучни панталони и с нищо друго. Гол до кръста и бос, свлече се на колене сред лехите от млада маниока. Тъмнокафявата му кожа бе татуирана с червена и синя боя.

Отец Батиста реши, че е някой от местните индианци от племето яномамо. Повдигна периферията на широката си сламена шапка и поздрави новодошлия на родния му език:
– Еу, шори, добре дошъл, приятелю.
Странникът го погледна и отецът веднага съобрази, че е сгрешил. Очите на пришълеца бяха тъмносини. Индианците от поречието на Амазонка нямаха такива очи. Освен това имаше гъста тъмна брада. Очевидно не бе индианец, а бял човек.

– Bemvindo - каза отецът на португалски. Реши, че пред него стои селянин от крайбрежието, одързостил се да влезе в амазонската тропическа гора в търсене на по-добър живот. - Добре дошъл, приятелю.

Клетникът очевидно бе живял в гората дълго време. Бе станал само кожа и кости и всичките му ребра се брояха. Черната му коса бе сплъстена, а тялото му бе покрито с рани и язви. Около него бръмчаха мухи. Други го бяха накацали и се хранеха от раните му. Понечи да каже нещо, при което от напуканите му устни по брадичката се стече кръв. Опита се да запълзи към Гарсия и повдигна умолително ръка. Думите му бяха нечленоразделни и наподобяваха звуците, издавани от животно. Гарсия насмалко неволно не се отдръпна, но вярата му в Бога не му позволи да стори това. Добрите самаряни не отказват помощ на хората, изпаднали в беда. Той бе толкова слаб, че не тежеше повече от дете. Отецът усети през ризата си, че тялото му бе горещо. Имаше треска.

– Да отидем на сянка - подкани го Гарсия и го поведе към църквата на мисията. Варосаната й камбанария стърчеше в синьото небе. Пространството зад нея, непосредствено до джунглата, бе изпълнено с постройки, направени от дъски и палмови листа.

Мисията Ваувай бе създадена само преди пет години, но селището при нея вече наброяваше близо осемдесет жители. Бяха хора от различни индиански племена. Къщите на индианците апалаи бяха издигнати върху колове. Жилищата на хората от племената вайвай и тириос бяха построени изцяло от палмови листа. Преобладаващата част от обитателите бяха индианците яномамо, обитаващи една-единствена голяма кръгла обща постройка. Гарсия махна със свободната си ръка на един от индианците яномамо, застанал в другия край на градината, мъж на име Хенаове. Ниският индианец, помощник на отеца, бе облечен с панталони и с риза с дълги ръкави, закопчана догоре. С бързи крачки се запъти към свещеника.

– Помогни ми да заведа този човек в дома.

Хенаове с енергично кимане даде знак, че е разбрал, и мина от другата страна на болния. Като го придържаха от двете страни, излязоха от градината, заобиколиха църковната сграда и се запътиха към шперплатовата постройка в южната част на селището. Постройката, в която живееха мисионерите, бе единствената, разполагаща с бензинов генератор. Той захранваше осветлението на църквата, един хладилник и единствената климатична инсталация на селището. Понякога Гарсия се питаше дали успехът на неговата мисия не зависеше в по-голяма степен от чудотворно охладения въздух в църквата, отколкото от искрената вяра за постигане на спасение чрез Христос.

Когато достигнаха постройката, Хенаове се приведе и отвори задната врата. Заедно със странника прекосиха столовата и се запътиха към една от стаите в дъното на сградата. Там живееха някои от мисионерите, но сега бе свободна. Преди два дни по-младите мисионери бяха заминали с евангелизаторска цел до едно съседно селище. Стаичката бе малко по-голяма от килия, но поне бе хладна и защитена от слънцето. Гарсия даде знак на Хенаове да запали лампата. Не си бяха сторили труда да прекарат електричество в по-малките стаи. Пламъкът наруши спокойствието на хлебарки и паяци. Двамата положиха болния върху единичното легло.

– Помогни ми да го съблека. Трябва да промия и превържа раните му.

Хенаове кимна и присегна към копчетата на панталоните на мъжа. След това застина на мястото си. Ахна. Отскочи назад, сякаш бе видял скорпион.

– Уети кете? - попита Гарсия. – Какво има?

Очите на Хенаове се бяха разширили от ужас. Посочи с пръст голата гръд на човека и започна да говори бързо на родния си език. Гарсия се намръщи.

– Татуировката ли имаш предвид?

Сините и червени татуировки представляваха главно геометрически форми: червени кръгове, остри завъртулки и назъбени триъгълници. В центъра обаче се виеше червена спирала, наподобяваща кръв, което се стича. В самата й среда, непосредствено над пъпа бе изобразена синя човешка длан.

– Шавара! - възкликна Хенаове, отстъпвайки към вратата.

Зли духове. Гарсия погледна помощника си. Смяташе, че индианците вече са се освободили от суеверията си.

– Стига. Това не е дело на дявола. Това е само боя. Ела да ми помогнеш.

В отговор Хенаове ужасено поклати глава и отказа да се приближи.

Намръщеният Гарсия насочи погледа си към своя пациент, който бе започнал да стене. Очите му се бяха изцъклили от треската и цялото му тяло леко трепереше. Отецът докосна челото му. Бе горещо. Обърна се към Хенаове:

– Поне ми донеси аптечката и пеницилина, който е в хладилника.

Индианецът, без да крие облекчението си, побърза да изпълни молбата му.

Гарсия въздъхна. За десетте години, прекарани в амазонската джунгла, той по необходимост бе придобил елементарни медицински умения: слагане на шини, почистване на рани и лечение на треска. Можеше дори да извършва прости операции от типа на зашиване на рани и оказване на помощ при трудни раждания. Като ръководител на мисия бе не само пазител на души, но и съветник, наставник и лечител. Съблече мръсните дрехи на мъжа и ги захвърли встрани. Огледа кожата му и видя колко жестоко се бе отнесла джунглата с тялото му. В дълбоките рани помръдваха червеи. Ноктите на краката бяха изцяло разядени от гъбно заболяване, а белег на петата свидетелстваше за ухапване от змия.

Отецът се запита кой бе този човек. Какво можеше да му каже? Имаше ли семейство? На всички опити да го заговори обаче мъжът отговаряше само с нечленоразделни звуци.

Много от селяните, които се опитваха да свържат двата края в джунглата, ставаха жертва на враждебно настроени индианци, крадци, наркотрафиканти и дори горски хищници. Най-честата причина за смъртта им обаче бяха болестите. В отдалечените джунгли най-близкият лекар можеше да се окаже на седмици разстояние. Дори една проста настинка можеше да причини смърт. Чуха се стъпки и Гарсия се обърна към вратата. Хенаове се бе завърнал със заръчаните неща и с кофа чиста вода. Не бе обаче сам. Придружаваше го Камала, нисък и белокос шапори, племенен шаман."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg