Беладона

Майкъл Конъли Времетраене: 1:41 мин. Аз и моят страх Франческа Сана Времетраене: 1:13 мин. Как да виждаме и да разчитаме аурата Тед Андрюс Времетраене: 1:20 мин. Мистер Сенко. Един живот на фокус Михаил Вешим Времетраене: 1:35 мин. Иумеихо терапия - Сайонджи метод Масаиуки Сайонджи Времетраене: 1:04 мин. Непристойни Пенелъпи Дъглас Времетраене: 1:19 мин. Петте рани и твоят професионален живот Лиз Бурбо, Натали Сент-Мари Времетраене: 1:08 мин. 777 Тайните на Таро. Твоята история - карти и ръководство Времетраене: 1:22 мин. 777 Тайните на Таро. Стиймпънк - карти и ръководство Времетраене: 1:11 мин. Готварска книга или наставления за всякакви гозби Петко Рачов Славейков Времетраене: 1:41 мин. Въстанието и клането в Батак Ангел Горанов, Петър Горанов Времетраене: 1:20 мин.

Праведен човек на закона!

Запознайте се с детектив Стилуел - ченге, което неуморно следва мисията си на идиличния на пръв поглед остров Каталина. Детектив Стилуел от шерифството на окръг Лос Анджелис е "пратен в изгнание" на маловажен пост на остров Каталина, след като политиката на управлението го изхвърля от отдел Убийства на континента. Но докато се занимава с обичайните пиянски прояви и дребни кражби, Стилуел получава сигнал за тяло с привързана тежест на дъното на пристанището - анонимна Джейн Доу, чиято единствена отличителна черта е пурпурен кичур в косата ѝ. В същото време сигналът за бракониерство в резерват се превръща в случай, изпълнен с насилие и опасности, докато Стилуел се заравя в тъмното минало на големите клечки на острова.

Прекосявайки всички линии на протокол и правомощия, Стилуел упорито работи и по двата случая. Макар и спъван от стара вражда с бивш колега, твърдо решен да му пречи на всяка крачка, той е убеден, че е единственият, който може да донесе справедливост за жената, известна като Беладона. Не след дълго разследването разкрива ревниво пазените тайни и черното сърце на безметежния остров.

Завладяващ и изпълнен с напрегната атмосфера, Беладона ни представя нов герой във вселената на Майкъл Конъли и доказва без капка съмнение, че авторът е "неоспоримият майстор на съвременното криминале" според Риъл Бук Спай.

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на издателство Бард.

"Плътната като памук мъгла беше образувала тристаметрова стена, която обгръщаше входа на пристанището. Аджърнд закъсняваше и Стилуел го чакаше в своя Джон Диър Гейтър до горивния док зад Казиното. Пристанището беше почти празно и подобните на топки върхове на стълбовете за акостиране в червено и оранжево бяха свободни, наредени в редици върху гладката като стъкло водна повърхност. Стилуел знаеше, че почиващите ще започнат да прииждат веднага щом мъглата се вдигне. От управата бяха съобщили, че пристанището ще бъде напълно заето през първия голям летен уикенд. Стилуел беше готов за това. Чу, че зад количката му спира друга. Електрическа. Не след дълго на съседната седалка се настани Лайнъл Маккей.
– Добро утро, сержант – каза той. – Мислех си, че вероятно ще те намеря тук. Аджърнд ли чакаш?
– С какво мога да ти помогна, Лайнъл? – попита Стилуел.
– Има ли нещо ново за касапниците в резервата? След четири часа трябва да си предам материала.
– Касапница, не касапници. Една касапница. Все още се води разследване и засега няма нищо ново. Когато се появи, ти пръв ще научиш.
– Това обещание ли е?
– Обещание е.

Отговорът му беше подчертан от рева на сирена, идващ от млечнобялата стена. По звука Стилуел позна, че скоро от мъглата ще се появи Каталина Експрес. Искаше да е на място и да наблюдава пристигащите, както правеше през повечето свободни сутрини, и да брои туристите, дошли тук с впечатлението, че Казиното е заведение за хазартни игри, а не бална зала и кино. Но тази сутрин посрещането на Аджърнд беше по-важно от броенето на заблудени.
– И какво ще пуснеш във вестника по случая? – попита той.
– Ами, не много – отвърна Маккей. – Не искам да изляза идиот, нали разбираш.
– Мисля, че е разумно.
– Защо, защото знаеш нещо ли?
– Не. Искам да кажа, че е добре да проявиш здрав разум, Лайнъл. Наистина ли си мислиш, че е било близка среща от зеления вид?
– Не бих казал.
– Е, браво на теб. Кога е крайният ти срок?
– В два.
– Ако дотогава нещо се промени, със сигурност ще ти кажа.
– Добре, благодаря. Ще бъда в Кол.
– Имам номера ти.
– Приятен уикенд.
– Дано да е такъв. Очертава се да бъде доста натоварен.
– Определено.

Маккей скочи от количката му и се качи на своята. Докато журналистът потегляше, Стилуел видя логото на Каталина Кол – две застъпващи се К, изписани върху страничния панел на количката. Няколко секунди по-късно носът на Експрес се подаде от мъглата и се насочи към дока за фериботи в другия край на пристанището. Аджърнд беше на петдесетина метра зад него. Беше умен ход – да следва по-големия съд като водач през мъглата, вместо да плава на сляпо. Капитанът и екипажът на Експрес разполагаха с най-модерните навигационни инструменти.

Аджърнд беше четирийсетгодишна яхта, модел Вайкинг 35. Съдия Парел я поддържаше чиста и в добро състояние. Беше бяла, с характерна синя лайстна на фалшборда и сини пердета на прозорците на кабината. Стилуел я гледаше как се насочва към първото място за акостиране, до плаващия док зад клуб Черния марлин, и стига до последната оранжева топка. Харел изгаси двигателя и използва гафел, за да прокара въжето под топката в горната част на стълба за акостиране. Беше облечен в неопрен, което подсказа на Стилуел, че няма да се нуждае от лодка, за да стигне до брега. Съдията бързо върза яхтата, прекрачи фалшборда при кърмата и скочи в студената вода.

Стилуел слезе от количката и отиде при багажника. Отключи го, извади две кърпи на зелени и бели ивици и постави едната на седалката до шофьора. Когато приключи, Харел вече се качваше по стълбата на горивния док. Стилуел му подхвърли другата кърпа.
– Доста гъста мъгла, съдия – отбеляза той.
– Точно затова следвах плътно Експрес – отвърна Харел.

Преди да се качи, той избърса неопрена и уви главата си с кърпата.
– Видях – каза Стилуел. – Добър ход.
– Както и да е, съжалявам за закъснението – рече Харел. – Обадих се на Мърси и тя е подготвила всичко.

Харел се качи в количката и седна върху кърпата, постлана от Стилуел.
– Да, сър – каза Стилуел. – Само неколцина, които нищо не са видели и чули, и един колебаещ се.
– Кажете ми за него – каза съдията.

Стилуел заобиколи Казиното и продължи към юридическия център на града.
– Ами, технически става дума за обир на обитаемо жилище с огнестрелно оръжие – каза Стилуел. – Само че там живее бившата приятелка на заподозрения и той твърди, че е влязъл, за да си вземе глока, защото се страхувал да го остави при нея. Защото можела да се нарани или нещо такова.
– Колко благородно – отбеляза Харел. – Познавате ли този човек?
– Кермит Хендерсън, роден и израснал тук. Работи на голф игрището, коси трева и се занимава с общата поддръжка. Приятелката е Беки Троуър, също местна. Мислех си, че може би ще направите споразумение като с Шон Куинлън и ще си осигурим общ работник. Особено като се има предвид, че срокът на Шон изтича.
– Добре, ще го изслушаме. Ако това е всичко, може да отида за риба по-късно.
– Има и още нещо.

Стилуел се наведе напред, бръкна в задния си джоб и извади документа, който беше разпечатал по-рано тази сутрин и сгънал по дължина, за да може да го прибере. Подаде го на съдията, който го отвори и започна да чете.
– Заповед за обиск – каза Харел.

Умълча се, докато четеше резюмето и евентуалното обвинение. После поклати глава – не защото не беше съгласен с прочетеното, а защото съдържанието го ядоса.
– Имате ли химикалка? – попита той.

Стилуел извади химикалката от джоба на ризата си и му я подаде. Съдията се подписа на отбелязаното място и му върна химикалката и заповедта.
– Отдавна се отказах да се опитвам да разбера защо хората си причиняват какви ли не неща – каза Харел. – Но жестокостта към животните още ме вбесява. Ако онзи тип е направил онова, което подозирате, по-добре да си намери добър адвокат и да се моли делото да не се падне на мен.
– Напълно ви разбирам – каза Стилуел. – И аз съм на същото мнение."
Из книгата

Името на американския писател Майкъл Конъли е добре известно на всички фенове на трилърите и криминалните романи. С повече от тридесет заглавия, продадени в над шестдесет милиона копия и преведени на 39 чужди езика, той е един от най-продаваните съвременни автори. Едва с дебютния си роман, Черното ехо (The Black Echo), Конъли грабва престижната награда на Mystery Writers of America. Герой в книгата е легендарният детектив Хари Бош, с който писателят си спечелва много верни читатели. През 1994 г. Президентът Бил Клинтън излиза от книжарницате пред очакващите го камери, държейки в ръка копие от Блондинка в бетона (The Concrete Blonde) - едва трети роман за Майкъл Конъли. По някои от романите са направени телевизионни адаптации, а през 2002 г. един от тях (Blood Work), се появява и на широкия екран. Филмът е под режисурата на Клинт Истууд. Адвокатът с Линкълна е друг бестселър, чийто сюжет е адаптиран за кинолента - с участието на звездата Матю Макконъхи като Мики Халер.

Майкъл Конъли е автор на още световни бестселъри, сред които Черната кутия, От погрешната страна на раздялата, Блудна луна, Мъртво вълнение и други. Ето и историята на живота и творчество на Майкъл Конъли:

Писателят е роден на 21 юли 1956 г. във Филаделфия. Семейството се премества във Флорида. Баща му е строителен предприемач и след като завършва гимназия, Майкъл Конъли крои планове да продължи семейната линия. Записва се в Университета във Флорида, но учебната програма по строителство не предизвиква у него голям интерес и той си взима 18-месечна почивка от курсовете. През това време работи, като заема незначителни дъжности. Но тъкмо това е и времето, в което той открива за себе си творчеството на Реймънд Чандлър. По собствените му думи, това променя живота му. Той става запален фен и само за няколко седмици прочита всички книги на Реймънд Чандлър. "Тогава имах желанието не само да чета тези книги - споделя Майкъл Конъли - исках да ги напиша". Той има известни колебания да съобщи на баща си за своето решение.

Двамата обсъждат семейния строителен бизнес и шансовете на Майкъл да се прехранва като романист. Те стигат до извода, че за да има поглед върху престъпния свят, Майкъл трябва да бъде адвокат, ченге или репортер. След като решението е окончателно, Майкъл Конъли взима магистърска степен по журналистика, както и степен по творческо писане, където един от неговите учители е романистът Хари Кройс.

След завършването си през 1980 г., няколко години Майкъл работи за различни периодични издания като криминален репортер. Едновременно с това, макар и в недостатъчен обем, той пише художествена литература и не предава първоначалната си идея. Написаното през този период той счита за недостатъчно добро и не прави опити да го издаде - това е част от учебния процес. Но работата му му дава важно предимство: той ежедневно става свидетел на случки от подземния свят, в които служителите на закона се опитват да спрат престъпността и да запазят собствения си живот. Драматични човешки истории са разказани и с интервютата (съвместно с други репортери) с оцелелите от голяма авиационна катастрофа. Този материал на списанието, за което работи Майкъл Конъли, получава голям отзвук в обществеността и редица награди - включително Пулицър. Скоро след това Майкъл получава предложение за работа като криминален репортер за едно от най-големите печатни издания - Лос Анджелис Тайм. Тогава писателят (вече женен за приятелката си Линда Маккейлъб), се премества в Лос Анджелис. Този успех в кариерата на журналист дава нов тласък и на творчеството му.

Той започва внимателно наблюдава разследващите - начинът по който те използват информацията и си взаимодействат. Говори с около 100 детективи на седмица. Много от неговите наблюдения са използвани за изграждането на образа на Хари Бош, който ще стане известен в цял свят. Хари Бош се появява още в първия роман - Черно ехо. След стандартните четири отказа, през 1992 г. са отпечатани първите 15 000 копия от книгата. От тях първоначално са продадени 12 000.

Е, въпреки спечелената престижна награда и възторжените отзиви на читателите, грандиозният успех не идва за една нощ. След Черно ехо, Майкъл Конъли продължава да работи като журналист, а романите се поместват в оставащото време. Въпреки това, след публикуването на четвъртия роман, той вече е достатъчно уверен в потенциала си, за да се отдаде изцяло на творчеството си. През годините се появява и дългият списък с бестселъри, наградите и феновете във всяка точка на света. Поредицата за детектив Хари Бош се разгръща в повече от двадесет романа. Днес Майкъл Конъли прекарва времето си във Флорида и Калифорния. Освен писател, той е и изпълнителен продуцент на поредицата от филми на Amazon Studios, базирана на разследванията на неговия най-известен герой.

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg