Беладона

Беладона Майкъл Конъли Времетраене: 1:00 мин. Майкъл Конъли Времетраене: 1:41 мин. Хорът на уличните котки Оля Стоянова Времетраене: 1:07 мин. Хладилникът на Айнщайн Пол Сен Времетраене: 0:57 мин. Благотворителната вечер Памела Кели Времетраене: 1:10 мин. Георги Тенев Автор Времетраене: 1:50 мин. Тео от Голдън Алън Ливай Времетраене: 1:07 мин. Дневникът на един затворник Никола Саркози Времетраене: 1:07 мин. Преди споменът да избледнее Тошиказу Кавагучи Времетраене: 0:58 мин. Карта на Другоземието от Емили Уайлд Хедър Фосет Времетраене: 1:14 мин. Откъде идват нещата около нас? Джонатан Дрори Времетраене: 0:57 мин. Книгата на мечтите Ралица Мерджанова Времетраене: 1:05 мин.

Праведен човек на закона!

Запознайте се с детектив Стилуел - ченге, което неуморно следва мисията си на идиличния на пръв поглед остров Каталина. Детектив Стилуел от шерифството на окръг Лос Анджелис е "пратен в изгнание" на маловажен пост на остров Каталина, след като политиката на управлението го изхвърля от отдел Убийства на континента. Но докато се занимава с обичайните пиянски прояви и дребни кражби, Стилуел получава сигнал за тяло с привързана тежест на дъното на пристанището - анонимна Джейн Доу, чиято единствена отличителна черта е пурпурен кичур в косата ѝ. В същото време сигналът за бракониерство в резерват се превръща в случай, изпълнен с насилие и опасности, докато Стилуел се заравя в тъмното минало на големите клечки на острова.

Прекосявайки всички линии на протокол и правомощия, Стилуел упорито работи и по двата случая. Макар и спъван от стара вражда с бивш колега, твърдо решен да му пречи на всяка крачка, той е убеден, че е единственият, който може да донесе справедливост за жената, известна като Беладона. Не след дълго разследването разкрива ревниво пазените тайни и черното сърце на безметежния остров.

Завладяващ и изпълнен с напрегната атмосфера, Беладона ни представя нов герой във вселената на Майкъл Конъли и доказва без капка съмнение, че авторът е "неоспоримият майстор на съвременното криминале" според Риъл Бук Спай.

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на издателство Бард.

"Плътната като памук мъгла беше образувала тристаметрова стена, която обгръщаше входа на пристанището. Аджърнд закъсняваше и Стилуел го чакаше в своя Джон Диър Гейтър до горивния док зад Казиното. Пристанището беше почти празно и подобните на топки върхове на стълбовете за акостиране в червено и оранжево бяха свободни, наредени в редици върху гладката като стъкло водна повърхност. Стилуел знаеше, че почиващите ще започнат да прииждат веднага щом мъглата се вдигне. От управата бяха съобщили, че пристанището ще бъде напълно заето през първия голям летен уикенд. Стилуел беше готов за това. Чу, че зад количката му спира друга. Електрическа. Не след дълго на съседната седалка се настани Лайнъл Маккей.
– Добро утро, сержант – каза той. – Мислех си, че вероятно ще те намеря тук. Аджърнд ли чакаш?
– С какво мога да ти помогна, Лайнъл? – попита Стилуел.
– Има ли нещо ново за касапниците в резервата? След четири часа трябва да си предам материала.
– Касапница, не касапници. Една касапница. Все още се води разследване и засега няма нищо ново. Когато се появи, ти пръв ще научиш.
– Това обещание ли е?
– Обещание е.

Отговорът му беше подчертан от рева на сирена, идващ от млечнобялата стена. По звука Стилуел позна, че скоро от мъглата ще се появи Каталина Експрес. Искаше да е на място и да наблюдава пристигащите, както правеше през повечето свободни сутрини, и да брои туристите, дошли тук с впечатлението, че Казиното е заведение за хазартни игри, а не бална зала и кино. Но тази сутрин посрещането на Аджърнд беше по-важно от броенето на заблудени.
– И какво ще пуснеш във вестника по случая? – попита той.
– Ами, не много – отвърна Маккей. – Не искам да изляза идиот, нали разбираш.
– Мисля, че е разумно.
– Защо, защото знаеш нещо ли?
– Не. Искам да кажа, че е добре да проявиш здрав разум, Лайнъл. Наистина ли си мислиш, че е било близка среща от зеления вид?
– Не бих казал.
– Е, браво на теб. Кога е крайният ти срок?
– В два.
– Ако дотогава нещо се промени, със сигурност ще ти кажа.
– Добре, благодаря. Ще бъда в Кол.
– Имам номера ти.
– Приятен уикенд.
– Дано да е такъв. Очертава се да бъде доста натоварен.
– Определено.

Маккей скочи от количката му и се качи на своята. Докато журналистът потегляше, Стилуел видя логото на Каталина Кол – две застъпващи се К, изписани върху страничния панел на количката. Няколко секунди по-късно носът на Експрес се подаде от мъглата и се насочи към дока за фериботи в другия край на пристанището. Аджърнд беше на петдесетина метра зад него. Беше умен ход – да следва по-големия съд като водач през мъглата, вместо да плава на сляпо. Капитанът и екипажът на Експрес разполагаха с най-модерните навигационни инструменти.

Аджърнд беше четирийсетгодишна яхта, модел Вайкинг 35. Съдия Парел я поддържаше чиста и в добро състояние. Беше бяла, с характерна синя лайстна на фалшборда и сини пердета на прозорците на кабината. Стилуел я гледаше как се насочва към първото място за акостиране, до плаващия док зад клуб Черния марлин, и стига до последната оранжева топка. Харел изгаси двигателя и използва гафел, за да прокара въжето под топката в горната част на стълба за акостиране. Беше облечен в неопрен, което подсказа на Стилуел, че няма да се нуждае от лодка, за да стигне до брега. Съдията бързо върза яхтата, прекрачи фалшборда при кърмата и скочи в студената вода.

Стилуел слезе от количката и отиде при багажника. Отключи го, извади две кърпи на зелени и бели ивици и постави едната на седалката до шофьора. Когато приключи, Харел вече се качваше по стълбата на горивния док. Стилуел му подхвърли другата кърпа.
– Доста гъста мъгла, съдия – отбеляза той.
– Точно затова следвах плътно Експрес – отвърна Харел.

Преди да се качи, той избърса неопрена и уви главата си с кърпата.
– Видях – каза Стилуел. – Добър ход.
– Както и да е, съжалявам за закъснението – рече Харел. – Обадих се на Мърси и тя е подготвила всичко.

Харел се качи в количката и седна върху кърпата, постлана от Стилуел.
– Да, сър – каза Стилуел. – Само неколцина, които нищо не са видели и чули, и един колебаещ се.
– Кажете ми за него – каза съдията.

Стилуел заобиколи Казиното и продължи към юридическия център на града.
– Ами, технически става дума за обир на обитаемо жилище с огнестрелно оръжие – каза Стилуел. – Само че там живее бившата приятелка на заподозрения и той твърди, че е влязъл, за да си вземе глока, защото се страхувал да го остави при нея. Защото можела да се нарани или нещо такова.
– Колко благородно – отбеляза Харел. – Познавате ли този човек?
– Кермит Хендерсън, роден и израснал тук. Работи на голф игрището, коси трева и се занимава с общата поддръжка. Приятелката е Беки Троуър, също местна. Мислех си, че може би ще направите споразумение като с Шон Куинлън и ще си осигурим общ работник. Особено като се има предвид, че срокът на Шон изтича.
– Добре, ще го изслушаме. Ако това е всичко, може да отида за риба по-късно.
– Има и още нещо.

Стилуел се наведе напред, бръкна в задния си джоб и извади документа, който беше разпечатал по-рано тази сутрин и сгънал по дължина, за да може да го прибере. Подаде го на съдията, който го отвори и започна да чете.
– Заповед за обиск – каза Харел.

Умълча се, докато четеше резюмето и евентуалното обвинение. После поклати глава – не защото не беше съгласен с прочетеното, а защото съдържанието го ядоса.
– Имате ли химикалка? – попита той.

Стилуел извади химикалката от джоба на ризата си и му я подаде. Съдията се подписа на отбелязаното място и му върна химикалката и заповедта.
– Отдавна се отказах да се опитвам да разбера защо хората си причиняват какви ли не неща – каза Харел. – Но жестокостта към животните още ме вбесява. Ако онзи тип е направил онова, което подозирате, по-добре да си намери добър адвокат и да се моли делото да не се падне на мен.
– Напълно ви разбирам – каза Стилуел. – И аз съм на същото мнение."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg