"Не знае как е започнал пожарът. Сестра ѝ крещи, че не е било нарочно, че изпуснала свещ, защото се изплашила. Но сега огънят е навсякъде. По стените и по пода. И вината трябва да е на сестра ѝ. Няма как иначе да е станало. Майка ѝ и сестра ѝ крещят ту на нея, ту една на друга. Татко пристъпва, олюлявайки се, изглежда, току-що се е събудил. Всичко отнема твърде много време. Знае, че ще умрат.
Дванайсети декември
Това, което ужасява Хана Тапер, не е, че изведнъж става свидетел на драматичното разпадане на света. Не, това, което бавно вледенява кръвта ѝ, е по-скоро коварното, неуловимо усещане, че нещо не е наред. Сякаш някой е премебелирал реалността, докато тя е гледала встрани. Поглежда масата пред себе си и опитва да си спомни деня, в който Бернар, съпругът ѝ, я донесе у дома през първото им лято заедно. Хана боядиса масата в небесносиньо още същата вечер. Бернар каза, че изглежда секси с бояджийските дрехи. Но боята съхнеше по-бавно, отколкото си мислеха, и гърбът на блузата ѝ целият посиня, когато... сефтосаха масата. Като никога не я боля. Би трябвало да се засмее на случката. Или дори да си помисли, че беше малко възбуждащо. Но споменът ѝ се струва нереален, сякаш нищо такова не се е случило. Как да запазиш самообладание, когато светът опитва да те извади от равновесие? Хана съзнава, че няма разлика между секундата сега и секундата преди да отвори плика. И въпреки това всичко около нея е застинало, сякаш времето е спряло. Или може би е обратното, може би се движи твърде бързо? През кухненския прозорец от другата страна на синята маса се вижда как навън вали лек сняг, който се е посипал по малката им полянка като фина пудра. Снежинките изглеждат все едно са увиснали във въздуха. Също като ударите на сърцето ѝ.
– Какво е това? – пита Бернар. – Коледни картички ли сме получили?
Хана подскача. Не, това не е вярно. Отстрани изглежда напълно неподвижна. Но нещо вътре в нея трепти. Нещо, което тя не иска Бернар да види. Той застава до нея с останалите писма, които е взел от пощенската кутия. Хана поклаща глава, като се надява, че изглежда що-годе незаинтересована.
– Някой сигурно се е объркал – казва и размахва небрежно поздравителната картичка в ръката си.
Но тялото ѝ я предава, както винаги. Гланцираната картичка се е прегънала между здраво стиснатите ѝ пръсти. Преди три години тук, на тази маса, тя най-накрая забременя въпреки предупрежденията на всички лекари. Беше рамкирала блузата с боядисания в синьо гръб с идеята да я даде на Бернар, когато му съобщи за бременността. Но още дори не бяха окачили рамката на стената, когато Хана претърпя спонтанен аборт.
Бернар оставя на масата пощата, която се състои главно от реклами, и взима картичката от ръката ѝ. Поглежда илюстрацията на мъж с моряшка униформа, над чиято глава има балонче с реплика, и сбърчва чело.
– Честит рожден ден – прочита той.
После отваря картичката. Но няма да разбере. Краката ѝ се разтреперват, но тя не иска да се срине, докато Бернар е в кухнята. Подпира се на масата с ръка. Вторачила се е в чинията с нарязани колбаси, останали от обяд.
– Странно – казва Бернар и обръща картичката, все едно търси скрита следа. – Че нали рожденият ти ден е чак през май? Нищо друго ли не пише?
Тя поклаща глава.
– Може би е някаква реклама? – продължава той. – Не, сигурно си права. Явно са се объркали.
Хана кимва, без да чува какво точно казва той. Бернар най-накрая оставя картичката на масата. Хана осъзнава, че е затаила дъх.
– Аз пък съм получил купчина писма от данъчните – казва мъжът ѝ. – Най-добре да видя какво искат. Сигурно е свързано с регистрацията на новата фирма.
Той събира писмата, адресирани до него, и излиза от кухнята. Хана се свлича на един стол секунди преди краката ѝ да се огънат. Тя взима инхалатора си за астма и впръсква здраво три пъти в гърлото си, докато се взира в картичката на масата. Оставя инхалатора и пъха ръце под свивките на коленете си. Сякаш картичката може да я изгори, ако я докосне. Бернар е прав за едно. Картичката не е за нея. Но Хана знае за кого е, знае кой има рожден ден. Съдбата се е погрижила не само да не може да създаде собствено семейство, ами дори да не може да запази първото си. Поздравителната картичка е за Катрин. Сестра ѝ, която умря преди двайсет години."
Из книгата
Начало 
