Случаят Аляска Сандърс

Случаят Аляска Сандърс Жоел Дикер Времетраене: 0:39 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

През април 1999 година мирното градче Маунт Плезънт е разтърсено от вестта за извършено убийство. Тялото на неотдавна заселилата се там Аляска Сандърс е намерено край брега на съседното езеро. Много скоро убиецът е разкрит и следствието приключено, макар финалът му да е белязан от трагичен инцидент. Ала единайсет години по-късно случаят отново изплува. Сержант Пери Гахалоуд от щатската полиция на Ню Хампшър ще започне всичко отначало и с помощта на своя приятел Маркъс Голдман ще стигне до истината. Пътят до нея обаче се оказва осеян с множество лъжливи следи. Един след друг героите на драмата разкриват действителната си същност и на бял свят излизат призраци от миналото, сред които е и самият Хари Куебърт.

Жоел Дикер е роден в Женева през 1985 г. Завършил е право. Пише от дете. На 11 години основава списанието Вестник на животните. Първата му новела Тигърът печели награда за млад автор. За първия си роман Последните дни на нашите бащи получава Наградата на женевските писатели. Истината за случая Хари Куебърт е вторият му роман. Номиниран е за наградите Гонкур и Ентералие. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия, с Награда Гонкур на гимназистите и с Наградата за призвание Блюстейн-Бланше. Правата за издаването му са купени в повече от 30 страни, а продажбите надвишават 3 000 000 екземпляра.

Книгата е част от поредицата Съвременни трилъри от издателство Колибри.

"Вечерта преди убийството
Петък, 2 април 1999 година

Последен я видя жива Луис Джейкъб, собственик на бензиностанцията край път номер 21. Беше 19 и 30, когато той се накани да си тръгва. Обещал бе да заведе жена си на вечеря по случай рождения ѝ ден.
– Сигурна ли си, че нямаш нищо против ти да затвориш? - запита той служителката на касата в магазина зад колонките за гориво.
– Никакъв проблем, господин Джейкъб.
– Благодаря ти, Аляска.
Луис Джейкъб се загледа за момент в младата жена: красавица! Слънчев лъч! И толкова мила! През шестте месеца, откакто работеше при него, бе променила живота му.
– Ами ти? - поинтересува се той. – Някакви планове за вечерта?
– Имам среща... - усмихна се тя.
– Като те гледам, не ще да е каква да е среща.
– Романтична вечеря - призна Аляска.
– Уолтър е момче с късмет - отбеляза Луис. – Нали между вас нещата са наред?
Вместо отговор Аляска сви рамене.
Луис оправи вратовръзката си, използвайки отражението в стъклото.
– Как изглеждам? - запита той.
– Без грешка. Хайде, вървете да не закъснеете.
– Приятен уикенд, Аляска. До понеделник.
– Приятен уикенд и на вас, господин Джейкъб.
Тя му се усмихна още веднъж. Никога нямаше да забрави тази нейна усмивка.

На следващата сутрин, в 7 часа Луис Джейкъб дойде да отвори бензиностанцията. Щом влезе в магазина, заключи вратата отвътре и отиде да се приготви, преди да са дошли първите клиенти. Ненадейно някой заудря с все сили по остъклената врата. Той се обърна и видя млада жена в екип за джогинг, която викаше нещо с разкривено от ужас лице. Побърза да отвори и тя се втурна вътре, крещейки: "Позвънете в полицията! Позвънете в полицията!". Тази сутрин щеше да обърне нагоре с краката живота на едно малко градче в Ню Хампшър.

Пролог
Относно случилото се през 2010 година

Въпреки триумфите и славата периодът от 2006 до 2010 година остана в паметта ми като белязан от много трудности. Без съмнение със своите възходи и падения тези години бяха влакчето на ужасите в моя живот. Ето защо, като се заемам да ви разкажа историята на Аляска Сандърс, открита мъртва на 3 април 1999 година в Маунт Плезънт, Ню Хампшър, и преди да ви обясня как през лятото на 2010 година бях замесен в това полицейско разследване, датиращо отпреди десет години, трябва да опиша накратко положението, в което се намирах тогава и по-конкретно моята кариера на млад писател.
Тя започна с гръм и трясък през 2006 година с публикуването на моя първи роман, от който бяха продадени милиони екземпляри. Едва двайсет и шест годишен, встъпих в затворения клуб на богатите и прочути автори и бях изстрелян към зенита на американския литературен небосклон. Твърде скоро обаче се убедих, че славата си има и обратна страна: онези, които следят творческия ми път от самото начало, знаят до каква степен бях дестабилизиран от огромния успех на моята първа творба. Смазан под бремето на известността, аз изгубих способността да пиша. Засечка в писането, засечка на въображението, страх от белия лист. Шеметно падане.

После се оказах въвлечен в случая Хари Куебърт, за който със сигурност сте чували. На 12 юни 2008 година тялото на петнайсетгодишната Нола Келерган, изчезнала през 1975 година, бе открито и изровено в градината на Хари Куебърт, легенда на американската литература. Случаят ме засегна пряко, защото Хари Куебърт беше не само мой преподавател в университета, но преди всичко най-близкият ми приятел по онова време. Не можех да повярвам във вината му. Сам срещу всички, обикалях Ню Хампшър, водейки мое собствено разследване. В крайна сметка успях да докажа невинността на Хари, но онова, което открих за него, сложи край на нашето приятелство.

От това разследване се роди роман: Истината за случая Хари Куебърт, публикуван през есента на 2009 година, чийто огромен успех ме превърна в писател от национален мащаб. Тази книга очакваха от мен читатели и критика като потвърждение, че моят първи роман не е бил случайно попадение, бляскав, но ефимерен метеор, обречен да се превърне в пепел и да бъде погълнат от нощния мрак: вече бях признат от публиката писател, заел достойно място сред своите събратя по перо. Безкрайно бе облекчението ми. Все едно след тригодишно лутане из пустинята на моя успех най-сетне бях открил отново себе си.
Ето как последните седмици на 2009 година преминаха за мен под знака на дълбок душевен покой. Вечерта на 31 декември посрещнах Новата година заедно с веселата тълпа на Таймс Скуеър. От 2006 година, след излизането на първия ми роман, бях скъсал с тази традиция. Но през онази нощ, безименен сред безименното множество, се чувствах прекрасно. Погледът ми срещна погледа на жена, която веднага харесах. Тя пиеше шампанско. С усмивка ми подаде бутилката. Като се сетя за случилото се през следващите месеци, в паметта ми неизменно изниква тази сцена, която подхрани илюзията, че най-сетне съм намерил успокоение. Събитията през 2010 година щяха да ми покажат колко дълбоко съм се заблуждавал."
Из книгата

Жоел Дикер е съвременен швейцарски писател, автор на криминални романи и трилъри, който твори на френски език. Придобива световна известност още с втория си роман Истината за случая Хари Куебърт, който се превръща в истински бестселър. Тиражът бие всички рекорди, книгата е преведена на над 20 езика и печели Голямата награда на Френската академия за най-добър роман за 2012 година и премията на гимназистите Гонкур.

Жоел Дикер е роден на 16 юни 1985 година в Женева, Швейцария в семейство с френски и руски корени. Започва да пише още от дете, а на 10-годишна възраст вече издава месечно списание, посветено на дивата природа - Вестник на животните, на което е редактор в продължение на 7 години. Като такъв печели наградата Cunéo Prize за защита на природата и е обявен за Най-млад главен редактор на Швейцария от Tribune, Женева. Дикер завършва училище в Женева, след което известно време живее в Париж, където изучава руски език и посещава курсове по актьорско майсторство в театралната школа Cours Florent.

През 2005 година в Швейцария е публикуван първият му разказ Тигърът, който печели наградата PIJA ( Международна награда за млади френскоговорящи автори ). През 2010 година завършва Юридическия факултет на Женевския университет. Същата година публикува дебютния си роман Последните дни на нашите бащи, който разказва за Европейската съпротива по време на Втората световна война. Книгата пожънва голям успех и печели наградата на Женевската асоциация на писателите. През 2012 година романът е преиздаден във Франция. Когато е на 27-години Дикер получава международно признание, след издаването на своя втори роман Истината за случая Хари Куебърт (2012 г.), над който работи в продължение на 2 години. Сюжетът на тази детективска история представя американския писател Маркъс Голдман, който е изпаднал в творческа криза и търси помощ от своя учител писателят Хари Куебърт. Скоро след това Хари е обвинен в убийство, което се е случило преди 33 години. Сигурен в невинността му, Маркъс започва разследване, опитвайки се да го оправдае. Книгата има голям читателски успех, като само във Франция до май 2013 година от нея са продадени 800 000 копия. Правата за издаването ѝ са купени в повече от 30 страни, а само правото за английски превод е продадено за 500 000$. За този роман авторът е удостоен с няколко награди и отличия. Три години след този невероятен успех, авторът издава романа Книга за Балтиморови (2015 г.). Книгата представлява семейна сага, която проследява съдбата на двата клона от рода Голдман - Балтимор и Монклер. Тук познатият персонаж на Маркъс от Истината за случая Хари Куебърт се залавя за работа върху следващия си роман, разказващ историята на собственото му семейство. Информацията за продажбите на книгата е повече от красноречива - от издаването ѝ до края на 2015 година, за по-малко от 3 месеца, само във Франция са реализирани над 500 000 екземпляра.

Към днешна дата Жоел Дикер по покана на различни издателства пътува по света, за да представя последната си книга и да се среща с многобройните си почитатели.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg