"Ако аз съм нищо, нула, ако съм
бледо петно върху бледото лице на света
и ако всичко се ражда от нищото,
ние кал и глина ли сме,
земята ли е наша майка, първата,
с четири страни, с четири стихии,
суха, мокра, гореща, студена."
Селимир Радулович
Селимир Радулович е роден през 1953 г. в Цетинье. Издадени са седем негови стихосбирки: Последни дни (1986), Мечта за пустотата (1993), Влизам в сянката, татко (1995), За тайната на пазителя на всички сълзи (2005), Мечтите на светия пътник (2009), Под дъжд от сълзи от Патмос (2012), За пастира и камъка със седем очи (2015), Избрани стихотворения: По лицето на нощта (1996, 1997), Книга на бащите (2004), Където се надявах на Господ (2006), Репортаж от земята на живите (2009), Светлина от бащината колиба (2011) и книги с избрани и нови стихотворения: От височина слънчева, страшна (1999), Като мирен, светъл пратеник (2008), Песен от острова на сираците (2010). Сръбското литературно дружество и Православен език издават негови Избрани съчинения (I-V). За неговото творчество са издадени два сборника със статии - Поет на ноктюрното (1995) и Светлина от бащината колиба (2015).
Автор е на пет антологии / христоматии и книга с литературно-критически текстове Повои и статии (1987). За литературното си творчество получава наградите Ноемврийска повеля Нови Сад, Искра на културата, Печат вароши сремско-карловачке, Кочичево перо, награда от пролетния панаир в Баня Лука, наградата Теодор Павлович, Вукова награда, наградите Миодраг Джукич и Симо Матавуль.
Бил е секретар на Покраински фонд на културата (1990 - 1992), директор на Културния център на Нови Сад (1992 - 1997), Председател на Дружеството на писателите на Войводина (1997 - 2000), главен и отговорен редактор в издателска къща Орфеус (2001 - 2012), директор на Стерия Театър (2012 - 2014). От декември 2014 г. е зам.-председател на Съюза на сръбските писатели. В момента е директор на Библиотека Матица сръбска. Живее в Нови Сад и е баща на четири деца.
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
