"До Балканските войни, с малко изключения, българските художници са само свидетели на войните, без да участват в тях. Едва тогава малка част от тях се срещат с войната - не толкова мобилизирани, колкото като доброволци, те са обикновени редници (Г. Евстатиев, Ив. Радинов, С. Велков, Х. Тачев, А. Донков, Ж. Спиридонов и др.) и по-рядко офицери (подпоручиците Яким Банчев, Ал. Миленков, Хр. Петров, П. Морозов, Н. Маринов, М. Георгиев, А. Розентал). Въпреки съществуващи твърдения, че почти липсват художествени следи от Балканските войни, коректността и историческата точност изискват да отбележим, че само в Националния военноисторически музей са съхранени повече от 90 живописни платна и над 400 произведения - акварел, туш, креда, молив, пастел от Балканските войни, на художниците Я. Банчев, С. Велков, Яр. Вешин, Г. Евстатиев, А. Илиев, Х. Илиев, А. Митов, Ал. Мутафов, П. Павлов, Ж. Скот, Хр. Станчев, Ал. Бакларов, М. Балтов, Б. Денев, Вл. Димитров - Майстора, В. Захариев, П. Морозов, К. Скотунов, Ст. Стаматов, К. Щъркелов, В. Димов и др., както и скулптури на Ив. Лазаров, М. Михайлов, Д. Хаджииванов и други. Колкото и в някои произведения от войната, предимно пейзажи, да се усеща полъх на спокойствие, то е някак странно, откраднато, запечатало парченце от мирния ден и наситено с особено очакване. Балканските войни не успяват докрай да унищожат остатъците романтизъм в художественото представяне на войната в името на идеали и в произведенията има усещане за победа, понякога представена ликуваща и всепоглъщаща, така че жертвите да изглеждат приемливи. Но дори в баталните произведения на Яр. Вешин, упрекван неведнъж в парадност, жестокостта и безсмислието на войната сграбчват още с първия поглед. Отричането ѝ е безапелационно в картините на А. Митов, издигнато до символ в Падналите за отечеството, или в тъгата, преливаща в болка, по сякаш изсечените лица на героите на Вл. Димитров - Майстора.
Първият световен конфликт сблъсква художниците лице в лице с една различна, жестока, повсеместна, неприличаща на никоя друга дотогава война и разстрелва от упор спокойствието, одухотвореността и лириката на всичко познато. Поради високото мобилизационно напрежение и задачите, свързани с пропагандата и повдигането на духа на войската, за първи път в нашата история на фронта има толкова много художници.
В съществуващите, макар и малко публикации неоснователно всички художници, участващи във войната, са наречени военни. На този факт, дори и малкото автори, засягащи темата, не са обърнали внимание. Тъй като в архивните документи, създадени от Щаба на Действащата армия и Военното ведомство, терминът военен художник се използва само по отношение на няколко художници, то смисловото му поле се нуждае от очертава не. Разбира се, в широк план художниците, създаващи чрез различни техники творби с професионални и естетически качества, изобразяващи военни сюжети и действия, могат с някои резерви да се определят като военни. В документите с военен профил обаче този термин е използван в своето същностно смислово поле, с ясно разграничение между няколко художници, наречени военни, и останалите, които са мобилизирани и намирайки се на фронта, също създават произведения с военни сюжети. В споменатите документи терминът военен художник е използван само по отношение на назначените за военни художници в Щаба на Действащата армия (Б. Денев, Г. Евстатиев и Д. Гюдженов) и художниците на единадесетте пехотни, Конната, Сборната и Планинската дивизия. Всички те дори когато някои от тях вече са били на служба в армията, включително като художници, изрично са преназначени на длъжността военен художник.
Когато се говори за генезиса на понятието и длъжността военен художник, неминуемо стигаме до Ярослав Вешин - първия голям представител на баталното изкуство в България, чиито произведения с военна тематика са част от експозицията на Националния военноисторически музей. През 1904 г., след като напуска преподавателското си място в Държавното рисувално училище, той е назначен за художник в Министерство на войната, но до края на живота си е и официален придворен живописец на цар Фердинанд I. Макар и преобладаващата част от произведенията му да носят определен параден привкус, провокирани от тази двойственост, той оставя ненадминати образци на батални картини от фронтовете на Балканските войни. В чист вид обаче длъжността военен художник в България се ражда в Първата световна война. Поради невъзможността на Яр. Вешин да изпълнява задълженията си Министерство на войната обявява конкурс за главен военен художник на Щаба на Действащата армия. За мястото се състезават художниците Б. Денев, П. Морозов, Д. Гюдженов, Н. Кожухаров, Б. Митов и Ст. Стаматов. Изборът пада върху възпитаника на Художествената академия в Мюнхен Борис Денев. На страниците на военния печат решението за конкурс е определено като навременно, защото богатата на патриотични епизоди българска история тъне в мрак за широките народни маси поради отсъствието на картини. Липсата на военни художници според автора К. Ернак е проблем дори и в най-културните страни. Военният художник - продължава той, без боева опитност, за да пожелае да изобрази например едно сражение, ще трябва да измъчва фантазията си и приканва главният военен художник да бъде избран сред художниците, участвали в Балканските войни."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
