Военните музеи на България

Общата история на първите години.

Монографията създава обща и пълнокръвна картина на развитието на военните музеи в страната в периода 1878 - 1944 г. и дава отговор на въпроса за мястото им в културно-историческия контекст на страната и в общия музеен градеж на следосвобожденска България. Изследването е структурирано в увод, четири глави и заключение.

Първата глава представлява общ преглед на музейното строителство в страната - от Възраждането, когато се поставят основите на българското музейно дело, до грижата на новата държава, разбирана като нормативна уредба и като политика за музеите. Втората глава представя развитието на военните музеи до 1918 г. - раждането на Морския музей, първите идеи за Военноисторически музей в България, действията на комитета Цар-Освободител Александър II за създаване на Музей на Възраждането и изграждането на военноисторическите къщи-музеи и паметници. Създаването на общия Военноисторически музей през 1916 г., разгледано на фона на всеобхватните действия на военното министерство за опазването на паметниците на българската култура и на еволюиращите му схващания за това и при сравнение с народните музеи, е определено като най-важното постижение, легитимиращо на национално ниво военно-музейната идея.

Третата глава разглежда развоя на музейното строителство след 1919 г. във време на национална покруса, икономически и политически санкции и силното редуциране на армията след Ньойския договор. Представено е развитието на Военноисторическия музей, състоянието на военноисторическите къщи-музеи и паметници, откриването на първа експозиция на Морския музей през 1923 г., развитието на полковите музеи. В четвъртата глава се разглежда създаването през 30-те години на XX в. на национална военно-музейна мрежа.

Национален военноисторически музей
София, 1505
ул. Черковна 92
nvim.marketing@gmail.com

Общ поглед върху музейното строителство в страната

• Възрожденската интелигенция и раждането на българския музеоложки модел
• Колекционерството и отговорността на заможната прослойка
• Първи музейни сбирки
• Държавата - новият субект в музейното строителство след 1879 г.
• Създаване на музейна мрежа в страната - народни, местни и музеи с определен профил

Военномузейното дело до 1918 г.

• Морският музей
• Борба за изграждане на национален облик на българската армия
• Мавзолеят на княз Александър I
• Първа идея за Военноисторически музей в България
• Комитетът Цар-Освободител Александър II
• Музеят на Възраждането - опит за изграждане на общ исторически музей
• Създаване на полковите музейни сбирки и военноисторическите къщи музей
• Създаване на Военноисторическия музей

Военномузейните структури след Ньойският договор

• Военноисторическият музей, Историческото отделение и Военноисторическата комисия
• Управлението за поддържане на военноисторическите къщи музеи и паметници
• Нови музейни сбирки в армията
• Откриване на експозиция на Морският музей

Създаване на военномузейна мрежа през 30-те години на XX в. и развитието ѝ до 1944 г.

• Военномузейна мрежа
• Отделение Военни музеи, паметници и гробове в щаба на армията
• Паметникът на свободата на връх Св. Никола
• Паметникът на незнайния български войник
• Софийското военно гробище с параклиса Св. Георги
• Мавзолеят на Владислав Варненчик
• Военномузейни фондове
• Откриване на експозицията на Главния военен музей
• Военните музеи в годините на Втората световна война

Заключение
Подбрана библиография