"През октомври 1934 г. по предложение и с активната роля на полк. Петър Димков, командир на 8-и пехотен приморски полк, се създава комитет при Археологическото дружество за постройка на паметник-гробница в памет на крал Владислав Варненчик, който да служи за назидание на потомството, да покаже, че българският народ цени всички борци, които са работили за неговото освобождение и да послужи като залог за вечна дружба между двата братски народа - българския и полския. Малко по-късно тази идея е разширена: "Този мавзолей ще се посещава от турци, поляци, чехи, българи и румънци. Някогашните неприятели ще имат възможност да си подадат братска ръка за бъдещ мирен живот". Сред учредителите на комитета са полският пълномощен министър в София А. Тарновски, който става и почетен председател, полк. П. Димков - председател, а подпредседател е кметът на Варна Ст. Савов. Другите членове са архимандрит Инокентий, полският почетен консул във Варна А. Франгя, директорът на Археологическия музей К. Шкорпил, председателят на Археологическото дружество В. Гочев, полицейският комендант на Варна Б. Германов, кметовете на селата Аксаково и Владислав и др. В устава на комитета, утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве и приет през май 1935 г., е уточнено името му - Комитет Владислав Варненчик. Постановките в устава и другите документи - проектът за мавзолея да се съгласува с министъра на войната, да се следват разпорежданията на отделение Военни музеи, паметници и гробове, построеният парк-мавзолей, заедно с документацията да се предаде на Министерство на войната за поддържане в изправност на вечни времена, говорят за идеята създаденият мемориал да има ясен военен профил.
В Комитета са обособени пет отдела - технически, за залесяване, исторически, за отчуждаване на имоти и домакински, които поемат грижата за съответните дейности. Набирането на средства за осигуряване на тези дейности е прието да става чрез помощи от граждани, общини, организации, от министерства, от Варшавския комитет за построяване на паметник на крал Владислав, от продажба на илюстровани картички и други предмети.
Комитетът извършва сериозна дейност по разгласяване на инициативата за съграждане на мавзолея и за набиране на средства сред населението. Активно работи с институции и учреждения в страната и чужбина. Обръща се с конкретни искания към министър-председателя за безплатно отпускане на ломени камъни от държавната кариера при с. Гебедже (дн. Белослав), към Министерството на войната, от което иска вериги, останали от Руско-турската война, към Министерството на правосъдието за предоставяне на затворници (за работници) и много други. Извършена е и проучвателна работа по уточняване на народностите, участвали в битката. Интересен факт е, че по този повод пишат писмо до папата с молба да се съобщят на комитета имената на всички духовни и светски лица от папската гвардия, участвали в битката, та да бъдат вписани на възпоменателна плоча. Писмата до полския, чешкия, унгарския и румънския пълномощен министър за предоставяне на предмети от епохата може да бъдат определени като идея за създаване и на музейна сбирка. В писмото, изпратено до турския търговски консул във Варна, тази идея е назована още по-ясно: в самата могила на Владислава да построи мавзолей, в който ще се съхраняват разни оръжия, ризници и други предмети от тая епоха. На определената за парк площ (част от нея е общинска, а другата общината заплаща на собствениците) е изготвен план за облагородяване от Антон Новак, завеждащ цветните градини при Варненската община, и инж. Л. Димов."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
