"Започнах малко плахо и неуверено, но постепенно работата ме увлече и когато всичко беше привършено и Левски се напечата в Летопис на Панагюрския край, П. Шопов беше първият, който ме приветства за монографията. След това се получиха благодарствени писма, рецензията на проф. проф. Ефрем Каранфилов. Не мога да не бъда признателен и за оценките на Мерсия Макдермот, на акад. Иван Дуйчев, на Ив. Унджиев, на акад. Хр. Христов, акад. Мих. Димитров и на други. Особено свидно остава за мене писмото на Симеон Радев по повод на първото публикуване на материалите за Панагюрище и ролята му в Съединенито на България през 1885 г. Благодарен и признателен оставам на големия общественик, географ и писател, моят личен приятел Павел Делирадев, разбира се, на всички мои ученици, колеги и другари, на Общинския народен съвет - Панагюрище за ценните и навреме споделени критични бележки, рецензии и пр., в резултат на което усилията за изучаване миналото на моя роден край се увенчаха с успех. По тази именно причина се реших да предложа на вниманието на читателите някои от моите работи, печатани в различни издания, които имат предимно краеведческо значение, но заедно с това представляват интерес и за по-широк кръг читатели.
Много години, над 86, тегнат на плещите ми. И аз ще си отида по неотменения закон на живота. И вероятно това ще бъде не след много време. Ако не дочакам да видя книгата си излязла от печат, ще си отида поне спокоен, че оставям нещо и че не съм изживял живота си напразно."
А. Сугарев, 12.03.1984 г., Панагюрище