Стихотин Искаш ли да си дръпнеш от това стихотворение, което ти свих? Кажи ми, нуждаеш ли се още сега от една бърза доза стихотин, от вдигане нивото на допамин? Хайде, какво чакаш, доближи устни и си дръпни... Петър Петров ... |
|
|
След романите "Депеш Мод" и "Ворошиловгра" и сборника с разкази "Химн на демократичната младеж", разтърсващата стихосбирка "Антена" (2018) на украинския литератор и музикант Сергий Жадан е логичното задълбочаване на познанството му с българския читател. "Антена" включва осемдесет стихотворения, "осемдесет опита да докоснем времето, в което живеем, което дишаме, за което говорим. Времето, изгарящо при всяко докосване. Времето, в което личните дневници могат да се окажат военна хроника, а библейските истории - сутрешни новини". Стихосбирката съдържа и 150 уникални ... |
|
|
"Стихосбирката "Pompeii red" съдържа 28 стихотворения, писани през последните три години. Стихотворенията са групирани в четири теми: "Тя, истинската", "Приказки", "Морето, сезоните" и "Очи" като под първото подзаглавие попадат онези, които боравят със същността на жената, стремежът към обич, взаимност и красота; във втората група стихотворенията са създадени като приказки, с повече метафорика, мистични елементи и въображаеми картини; в "морето, сезоните" са влезли онези стихотворения, които третират вечните отношения на човека с морето, нещо типично за ... |
|
|
Героинята в романа на Исабел Алиенде , "Виолета" (2022), е първото момиче от шестте деца на известна и заможна фамилия. Идва на бял свят през 1920 г., когато ехото от Първата световна война още не е отзвучало, а испанският грип стига до бреговете на нейната родина в Южна Америка. Прозорливият баща на семейството успява да преодолее тази криза, за да се сблъска с Голямата депресия, която разклаща необратимо устоите на безметежната буржоазна изисканост. Семейството на Виолета губи всичко и е принудено да се оттегли в отдалечен и див район на страната. Сто години по-късно, в писмо до любим човек, в последните си ... |
|
|
"Такава е душата на човека. Да мобилизира човешки души и горчивини, и копнежи, и да ги мята като стрели към недостижимата, свръхчовешка висота." Никос Казандзакис "Тази неиздавана творба на Казандзакис събира в себе си емблематичните за неговото творчество духовни и литературни търсения." Сабин Одрери, La Croix ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
Константинос Кавафис , безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
|
Самотник по избор, поет по душа, съзерцател по призвание, големият португалски автор Фернандо Песоа ни потапя в своята мечтателна откъснатост от света и изящна и мъчителна саможивост. Думи, обгърнати в меланхолия, се леят от изкусните страници на неговата най-популярна творба - красива в езика си и жестока в смисъла си. Песоа цял живот пише Книга на безпокойството с намерението да я подреди нехронологично, но така и не съумява приживе. С тематичната си подредба на избрани текстове настоящото издание сбъдва на български неосъщественото му желание. Съставен от стотици бележници и хвърчащи листчета, този своеобразен ... |
|
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
|
Приказки за любовта, за фините трептения на душата, за необятните стремления на духа, за богатия свят на въображението, за магията на детството. Любовта - прелестна и тайнствена... Проклятието да бъдеш обичан от всички, и благодатта сам да обичаш... Копнежът по вълшебствата и изгубения рай на детството. Тези игри на сенки, прелестни пъстроцветни кристали, притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на Херман Хесе , един от най-големите писатели на XX век и Нобелов лауреат за литература за 1946 година, извира ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Томчето с избрани стихотворения, песни и романси, преведени от Александър Муратов и Атанас Далчев, ни среща отново с любимия испански поет. Предговорът е на Любомир Левчев. "Когато умра, погребете ме с мойта китара под пясък и глина студена. Когато умра, между портокали и мента зелена. Когато умра, погребете ме вий, ако щете, в един ветропоказател. Когато умра." ... |
Книги
