Настоящият сборник съдържа малко познати разкази и притчи на Франц Кафка. ... |
|
|
Във въображаема страна е извършен преврат. Управляваща е Партията на средностатистическия гражданин. Под лозунгите за всеобщо равенство и щастие действа чудовищна полицейска машина и биват потъпкани всякакъв индивидуализъм и лични свободи. Арестите и екзекуциите са ежедневие. Единствен Адам Круг, световноизвестен учен, се противопоставя на режима чрез отказа си да стане част от него. А натискът идва лично от лидера на новата партия и негов съученик Падук, жесток, подъл и хлъзгав още от времето, когато е бил момче с прозвище Жабока... ... |
|
|
"Ние сме като листа. Съществуваме благодарение на случайността, временно. Това е най-хубавото и най-лошото. И нищо не можеш да направиш. Можеш да седнеш на върха на някоя планина и да умуваш десетилетия наред, пак нищо няма да се промени. Можеш да се промениш към по-приемливо, но може би и това не е правилно. Може би мислим прекалено. Чувствайте повече, мислете по-малко." Чарлс Буковски ... |
|
|
"Ние, българите, не обичаме някой да ни критикува и всеки опит да изтъкнат някаква лоша черта от народопсихологията ни ни кара да се настройваме негативно към човека, който ни я отправя. Самокритиката ни е чужда. Приемаме националния си герой Бай Ганьо някак си като хумористична фигура, докато всъщност той в голяма степен е алегоричен образ на най-тъжното и неизкоренимо в нас - високото ни его, често пъти без покритие. Умните със своите проповеди и писания подготвят събитията, но обикновено лудите глави, хората без бит, професионалните революционери обръщат колата на историята." Иван Хаджийски Книгата е ... |
|
|
Думата сидхарта се състои от две думи в санскритския - сидха (постигам) и арта (това, което е търсено). Заедно те означават онзи, който откри смисъла на съществуването или онзи, който постигна целите си.Това е историята на принц Сидхарта Гаутама, неговия път към прераждането. Историята на Буда преди Буда изпод перото на Херман Хесе."Всички обичаха Сидхарта. Всекиму създаваше той радост, всекиго изпълваше с доволство. Ала той самият, Сидхарта не създаваше радост на себе си, не изпълваше с доволство себе си. Когато вървеше по посипаните с розов пясък алеи на смокиновата градина, когато седеше, потънал в съзерцание, ... |
|
|
Пето издание. ... Прекрасният нов свят е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман 1984, който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ. Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, есеист и драматург, автор на повече от 50 книги. Прекрасният нов свят е най-прочутата му творба и според всички авторитетни класации на читатели, критици и издатели се нарежда сред десетте най-добри англоезични романа."Прекрасният нов свят е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва ... |
|
|
"За доброто мога да ви говоря, но не и за злото. Що е злата, ако не е добро, изтерзано от глад и жажда? Повярвайте, когато доброто гладува, то търси храна дори и в мрачните пещери, а когато зажаднее, пие дори и от мътна вода. Вие сте добри тогава, когато сте в сговор със себе си. Ала дори да не сте в сговор със себе си - пак не сте зли. Разединен дом все още не е разбойническо свърталище, а само разединен дом. Кораб без рул може да се носи безпосочно сред опасни рифове, но пак да не потъне." Из "Пророкът" "Халил Джубран е сред най-удивителните явления на XX век." Джордж Ръсел "Не мисля, ... |
|
|
Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
|
"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
|
|
Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита - а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак..."Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът Жени носи запазената марка на Буковски - сурова откровеност и ... |
|
|
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!" Иван Вазов Епопея на забравените е поетичен цикъл състоящ се от 12 оди, които говорят за делата на знайните ни герои и дейци като Левски, Бенковски, Каблешков, Раковски, Панайот Волов, Стефан Караджа, Паисий и други, както и незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
