Венера и Адонис. Поема

Уилям Шекспир Времетраене: 1:15 мин. Анонимни грешници Сом Скечър Времетраене: 0:58 мин. Рестартиране на блуждаещия нерв Ана Фъргюсън Времетраене: 0:53 мин. Мисия: Без памперс! Времетраене: 1:01 мин. Майка Христина Блумфилд Времетраене: 0:55 мин. Идеален ден за нищоправене Беатриче Алеманя Времетраене: 0:53 мин. Пълноценна храна преди бременност Лили Никълс, Лиса Хендриксън-Джак Времетраене: 0:58 мин. Книжки от поредицата Малки историци Анди Банди Времетраене: 0:54 мин. Снимки на теб Ема Грей Времетраене: 0:54 мин. Приказки от цял свят Времетраене: 0:51 мин. Мисия до луната Бен Хъбард Времетраене: 0:54 мин.

Поемата на Уилям Шекспир (1564 - 1616) разказва за безответната любов на богинята на любовта и красотата Венера към божествено красивия юноша Адонис, брониран за стрелите на Купидон, но не и за бивните на глигана, в който може би се e превъплътил ревнивият и войнствен бог Марс. В нея има много сълзи, но няма сълзливост, има страст и еротика, но не и вулгарност, има изобилие от цветисти сравнения и метафори, но от тях стилът не натежава. Това е така, защото сребролъкият Аполон е надарил Барда от Стратфорд на Ейвън с божественото умение да оживотворява всичко до което се докосне перото му. Затова четиристотин години след смъртта му неговите стихове продължават да очароват любителите на изящната словесност.

"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват."

Кой друг е способен да изрече тази велика истина, освен неповторимият английски драматург Уилям Шекспир? Именно той е поетът, вдъхнал живот на така романтичната, но и тъжна любов на двама влюбени, описана в пиесата "Ромео и Жулиета", превърнала се в образец на световната литература. Трагедии, комедии, романси, сонети, исторически драми - за "Ейвънския бард" нито един от тези жанрове не е чужд.

Уилям Шекспир е смятан за един от най-видните драматурзи в световната история и също така за най-значимия автор в англоезичната литература (наричан е още "национален поет на Англия"). Роден е през април 1564 г. в градче на име Стратфорд на Ейвън в Англия, но тъй като рожденната му дата е неизвестна, за такава традиционно се счита 23 април. Баща му е бил заможен производител и търговец на ръкавици и кожени изделия, а майка му - дъщеря на богат селянин. Шекспир е третото от общо осем деца в семейството. На осемнадесетгодишна възраст се жени за двадесет и шестгодишната Ан Хатауей, с която имат дъщеря Сюзан, а две години по-късно се раждат и близнаците Джудит и Хамнет.

Пероидът от 1585 до 1592 г. сред изследователите е известен като "изгубените години", тъй като в този времеви отрязък няма никакви сведения за живота на Шекспир. Не е ясно кога точно той започва да се занимава с писане, но има данни, че през 1592 г. по лондонските театри вече е имало постановки, създадени по негови пиеси. Относно театралната му кариера, най-ранното запазено сведение всъщност са нападки от драматурга Робърт Грийн в следния памфлет:

"...има един начинаещ гарван, разкрасен с нашите пера, който със своето Тигрово сърце, загърнато с мантията на актьора, си представя, че е толкова способен да изсипва бомбастични бели стихове, колкото най-добрите от вас: и като един абсолютен Johannes factotum (Майстор Тричко), той е по собственото си мнение единственият разтърсвач на сцени в страната."

Фразата за тигровото сърце пародира стиха "O, сърце на тигър, скрито в облик на жена" от пиесата на Шекспир "Хенри VI" (историческа драма), а "разтърсвач на сцени" всъщност е игра на думи (в оригинала - "Shake-scene").

Неговите пиеси се играели само и единствено от една трупа - "Мъжете на Лорд шамбелана" или "Мъжете на краля", в която участвал и самият Уилям Шекспир. И въпреки, че към 1598 г., когато голяма част от пиесите му били публикувани в печатни издания, той си печели добро име и репутация, Шекспир продължава да играе в своите пиеси. По времето на своята кариера той поделя времето си между Лондон и Стратфорд, но години преди смъртта си се оттегля отново в родното си градче. Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 г. и е погребан до олтара на църквата "Света Троица" в Стратфорд. На надгробната му плоча е издълбана епитафия, която съдържа проклятие към хората, които биха преместили останките му: "Блажен да бъде, който тоз камък не отлости. Проклет - който помести изтлелите ми кости".

Творчеството на Шекспир се състои от 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Освен романтичната и едновременно с това трагична пиеса "Ромео и Жулиета", сред най-известните му произведения са трагедиите "Хамлет" (1601 г.), "Макбет" (1606 г.) и "Отело" (1604 г.) и комедиите "Сън в лятна нощ" (1596 г.) и "Комедия от грешки" (1592 г.). Сонетите му, считани за едно от най-загадъчните произведения на световната литература, често се събират и разпространяват в луксозни издания.

Фама - Игор ЕООД
София, 1164
ул. Яворец № 4
igorshemtov@abv.bg