"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
Героинята в романа на Исабел Алиенде, "Виолета" (2022), е първото момиче от шестте деца на известна и заможна фамилия. Идва на бял свят през 1920 г., когато ехото от Първата световна война още не е отзвучало, а испанският грип стига до бреговете на нейната родина в Южна Америка. Прозорливият баща на семейството успява да преодолее тази криза, за да се сблъска с Голямата депресия, която разклаща необратимо устоите на безметежната буржоазна изисканост. Семейството на Виолета губи всичко и е принудено да се оттегли в отдалечен и див район на страната. Сто години по-късно, в писмо до любим човек, в последните си ... |
|
Тайна, пазена цял живот! История, на която никой не би повярвал... Чарли Рийд е обикновен гимназист, играе футбол и бейзбол, изкарва добри оценки. Но носи на плещите си тежко бреме. Майка му загива при катастрофа, когато той е на седем, и скръбта тласка баща му към алкохолизъм. Чарли се е научил как да се грижи за себе си - и за баща си. Когато е на седемнайсет, Чарли се запознава с кучето Рейдър и със стария му стопанин Хауард Боудич, саможив мъж, живеещ в уединение на върха на висок хълм в голяма къща със заключена барака в задния двор. Чарли започва да помага на господин Боудич в домакинството и обиква Рейдър. Когато ... |
|
Самотник по избор, поет по душа, съзерцател по призвание, големият португалски автор Фернандо Песоа ни потапя в своята мечтателна откъснатост от света и изящна и мъчителна саможивост. Думи, обгърнати в меланхолия, се леят от изкусните страници на неговата най-популярна творба - красива в езика си и жестока в смисъла си. Песоа цял живот пише Книга на безпокойството с намерението да я подреди нехронологично, но така и не съумява приживе. С тематичната си подредба на избрани текстове настоящото издание сбъдва на български неосъщественото му желание. Съставен от стотици бележници и хвърчащи листчета, този своеобразен ... |
|
"Любовта е дълга болка и смирение." ... След успеха на новите издания на "Балада за Георг Хених" и "Германия, мръсна приказка" е време и за третия голям роман на Пасков да излезе в достойно издание с твърда корица. Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Първата книга на Пасков е "Невръстни убийства" (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. "Съвременник". Втората, "Балада за Георг Хених" (1987), печели ... |
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |