"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха.
Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по стандартния линеен начин, а чрез отделни разпилени фрагменти да създам разклонения, които понякога изглеждат незначителни, но са съществени, защото времето променя отношенията между хората. Този начин на писане, колкото абстрактен и трудно разбираем да се стори на някои, позволява да видиш и развиеш една и съща идея от съвсем различни ъгли."
Ясмина РезаЗа автора:

Ясмина Реза (1959) е сред най-ярките и поставяни съвременни драматурзи в света. Още с първата си пиеса "Разговори след едно погребение" печели наградата "Молиер" (1987). Световна слава ѝ носи преведената на 36 езика пиеса "Арт" (1994), както и "Човекът на случая" (1995) и "Живот x 3" (2000). По "Испанска пиеса" (2004) Реза снима и първия си филм "Chicas" през 22010 г. За "Божествата на касапите" (2007) получава наградите "Лоурънс Оливие" (2008) и "Тони" (2009), а през 2011 г. заедно с Р. Полански я адаптира за филма "Касапница".