Оказа се, че Руди е полицейски инспектор и че живее в Брюксел. По време на вечерята ми говори за града с горчивина. Престъпността се увеличавала - все по-често групи младежи нападали минувачите посред бял ден в моловете. За нощем да не говорим, вече много отдавна жените не смеели да излизат сами след мръкване. Ислямският интегризъм придобивал тревожни размери; след Лондон Брюксел е станал също убежище за тероризма. По улиците, на площадите все по-често се срещали забрадени жени. Отгоре на това конфликтът между фламандци и валонци се задълбочавал все повече; "Vlaams Blok" имала изгледи да вземе властта. Говореше ... |
|
|
В основата на романа "Репетиции" е грандиозният замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон да съгради - през XVII век, близо до Москва - Нов Йерусалим и в новопостроения храм "Гроб Господен" да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя. Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир, самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка ... |
|
|
Понякога всички ние се чувстваме потиснати, нещастни и в лошо настроение. Това обаче съвсем не означава, че сме болни. За да се пребори с пристъпите на меланхолия, нашето тяло притежава необикновени способности и ресурси. В главата ни работи истинска фабрика за щастие. Как да живеем по-добре и да открием съкровищата от енергия, скрити у всекиго от нас - ето на какво ни учи със своите размисли, съвети и упражнения професор Мишел Льожоайо. Кои храни, растения и цветове да избирате, как да се усмихвате и тичате за здраве, каква музика да слушате и какви музеи да посещавате, за да стимулирате молекулите на доброто настроение ... |
|
|
"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха. Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по ... |
|
|
"София е моят роден град. За всеобщо най-голямо съжаление нито една голяма река не пресича града. Малките градски рекички отдавна са оковани в каменни канали, а те изглеждат ужасно мръсни. Липсва река като Темза, за да дели града на две части, подобно на Лондон, няма и лодкари, които да наемеш, за да отидеш на представление в театър "Глобус". Нямаме нито скала, още по-малко река Тибър, та от скалата да хвърляме труповете на екзекутираните престъпници. То и бездруго смъртното наказание вече е отменено. По Перловската река е трудно да пуснеш хартиено корабче, камо ли речен кораб на подводни крила. Най- ... |
|
|
Само най-верни и близки от обкръжението на Ленин хора знаят, че в края на живота си, вече тежко болен, вождът на световния пролетариат се отрича от революционните си теории и прегръща учението на Христа. След първия удар на 23 март 1921 година, едва започнал да се съвзема, Ленин почти непрестанно мисли за Бог. "Бъдете като децата, защото тяхно ще е Царството Небесно" - казва Спасителят в Евангелието на Матея - и Ленин, който постепенно губи разсъдъка си и става като дете, изцяло се прониква от тази идея. Заедно с Троцки и Дзержински, в пълна конспирация, той организира таен кръстоносен поход към Йерусалим. В ... |
|
|
Автор на седем романа, Грегоар Делакур (1960) печели световна известност с втория от тях - "Списъкът с моите желания" (2012). Носител на редица престижни награди в областта на литературата и рекламата, където получава международно признание още преди да се прочуе като писател, Делакур е сред най-четените френски автори днес. У нас е популярен с още две свои книги - "Какво поглеждаш най-напред" и "Писателят в семейството". Най-новата - "Жената, която не остаряваше", излезе в многохилядни тиражи през март 2018 г. и оглави мигновено списъците на бестселърите в родината му и извън ... |
|
|
Елена Алексиева е едно от най-интересните имена в съвременната българска литература. Спокойно можем да я наречем "европейски писател" заради способността ѝ да бяга от клишираните, масмедийни сюжети и описания на социалната среда. Нейният фокус е върху невидимата драматичност и метафизичната изостреност, скрити в привидно обикновеното индивидуално съществуване. Сборникът с разкази (може да бъде разгледан и като камерен роман с фрагментарна структура) "Приказките на господин Кабода" разширява полето както на авторските ѝ търсения, така и на психологическата проза, писана на български днес. ... |
|
|
Грегоар Делакур е роден през 1960 г. във Валансиен, Северна Франция. Двадесет и две годишен влиза в рекламния бизнес, където печели широка известност и редица престижни международни отличия. Първият му роман "Писателят в семейството" (2011) е удостоен с пет от най-авторитетните награди във Франция за дебютна проза. Вторият - "Списъкът с моите желания" - се превръща в световен бестселър и е филмиран. С него Делакур попада в друг списък - на десетте най-четени автори във Франция. Следват романите "Какво поглеждаш най-напред" (2013), преведен на повече от двадесет езика, включително и на ... |
|
|
Книга с криминални истории ... Както почти всички книги на Юз Алешковски, и "Светлина в края на дулото" (саркастична парафраза на най-разпространеното сред страните в преход политическо обещание за "светлина в края на тунела") е пределно дръзка, самобитна и уникална - дори само заради факта, че отново вместо в Русия, излиза първо в чужбина, този път в България. Състои се от две части. В първата са подбрани десетина разказа от излязлата през 1984 г. в САЩ "Книга на последните думи", във втората - шест непознати за читателя повести, писани след края на перестройката, разпадането на СССР и ... |
|
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на Московския университет на "Ленинские горы" показваше минус четирийсет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на трийсет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." ... |
|
|
Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните ... |
