Петнайсет дни през Ноември

"Казваше се Мария Аранча и, разбира се, беше баровка. Когато я видях да влиза в кантората миналия ноември, първото, което ми направи впечатление, беше липсата на пламък в махагоновите ѝ очи. Това, а също фактът, че на устните ѝ не се появи усмивка нито веднъж през цялата вечер. Мария Аранча седна срещу мен от другата страна на масата, скръсти ръце върху коленете си и захвана да разказва за какъв дявол иска да наеме частен детектив. Накратко, някой бил убил Тонюко Камамбер. "С такова име - помислих си - това е най-малкото, което би могло да му се случи." Мисълта ми явно е проличала ясно на лицето ми, защото Мария Аранча се завъртя неловко на креслото.
– Истина е, господин Бланко, заклевам се.
– Хубаво, но това е работа на полицията.
– Полицията смята, че е самоубийство.
– А вие не споделяте това мнение, така ли?"
Из книгата

"Кой казва, че черният роман бил мъртъв? Кореа доказва, че жанрът и жив и в отлично здраве."
La Verdad Digital

"Рикардо Бланко е испанският Марлоу, обаятелен като него и зареден с хумор."
Berliner Morgenpost