Тъй рече Заратустра

Тъй рече Заратустра Фридрих Ницше Времетраене: 0:57 мин. Тайната на тайните - Дан Браун (The Secret of Secrets - Dan Brown) Времетраене: 1:21 мин. В зоната без млечни и без глутен Катина Герова Времетраене: 1:00 мин. Обречената любов на Ататюрк Лиляна Серафимова Времетраене: 1:05 мин. Розовият балон Антоанет Пепе Времетраене: 1:01 мин. Параноичното родителство Франк Фюреди Времетраене: 1:02 мин. Когато Хитлер открадна розовия заек Джудит Кер Времетраене: 1:15 мин. Прочети и построй! Студената светлина Саран Тейлър Времетраене: 1:17 мин. Комплексното посттравматично стресово разстройство Пийт Уокър Времетраене: 1:15 мин. Монтгомъри Бонбон: Убийство в музея Аласдър Бекет-Кинг Времетраене: 1:17 мин. Финално предложение К. Бромберг Времетраене: 1:09 мин.

Книга за всички и никого.

"Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй:
– Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!"
Из книгата

"Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би могъл. Преобразяват хората и нещата тъй, както той не е желал, макар и да са го желали неведомите глъбини на духа му."
Хайнрих Ман

"Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не в възхвалявал повече страданието..."
Томас Ман

Фридрих Ницше е виден немски философ, писател и поет, представител на ирационализма. Той подлага на критика религията, културата и морала на своето време, разработвайки собствена етична теория. Неговата философия оказва голямо влияние върху формирането на екзистенциализма и постмодернизма и се ползва с широка популярност в литературните и артистични следи. Тълкуването на трудовете на Ницше е доста сложно занимание, което и до днес е обект на многобройни спорове.

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в с. Рьокен, близо до град Лютцен в семейството на лутеранския пастор Карл Лудвиг Ницше. Кръстен е на пруския крал Фридрих Вилхелм IV. През 1846 година се ражда сестра му Елизабет, а по-късно и брат му - Лудвиг. След като през 1849 година баща му умира от мозъчно заболяване семейството се премества в Наумбург. По време на обучението в гимназията Ницше показва необичайни заложби към филологията и музиката. В периода 1864-69 година той изучава теология и класическа филология в Бонския и в Лайпцигския университет. По това време Ницше се запознава със съчиненията на Шопенхауер и се превръща в почитател на неговата философия. Запознанството с композитора Рихард Вагнер, което впоследствие се превръща в многогодишно приятелство, също влияе благоприятно върху развитието на Ницше. Когато е на 23 години е призован в пруската армия, но след тежък инцидент вследствие на езда е демобилизиран. Когато се връща в Базел, 25-годишният Ницше е поканен да преподава класическа филология в Базелския университет , където той работи в продължение на 10 години, въпреки множеството болести, с които се сблъсква. Болестното му състояние обаче не се превръща в пречка за написването на основните философски трудове, които прославят името му. Първата книга на Ницше - Раждането на трагедията е издадена през 1872 година. Тя е написана под влиянието на Рихард Вагнер. През последните си години в Базел той издава сборника с афоризми Човешко, твърде човешко, посветен на 100-годишнината от смъртта на Волтер. През 1879 година поради лошо здравословно състояние той е принуден да напусне работата си в университета.Философът води скромен начин на живот, като доходите от публикациите му са минимални - популярността го спохожда посмъртно. Зимите обикновено прекарва в Италия, а летата в Швейцария.

През 1883 година излизат двете части на книгата Тъй рече Заратустра, третата част е публикувана година по-късно. В произведението Ницше се опитва да събере в едно цяло най-важните си възгледи и идеи, натрупани към това време. Публикуването на първите три части остава почти незабелязано, поради което четвъртата част е издадена в много скромен тираж, а самият автор дори решава повече да не работи над тази книга. Едва през 1891 година четвъртата част излиза с доста по-голям тираж и скоро след това Тъй рече Заратустра придобива голяма популярност в Германия, преведена е на множество езици и е считана за класика в световната литература. Книгата въвежда в теорията за свръхчовека, която Ницше развива в произведенията си Отвъд доброто и злото (1886 г.) и Гинеалогия на морала (1887 г.). В продължение на една година работи над книгата Ессе Homo, която за първи път е публикувана през 1908 година и представлява иронично самопредставяне на философа. През 1889 година Ницше публикува Залезът на кумирите, който представлява кратък авторски сборник с текстове. В него философът обръща внимание на индивида под влияние на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Платон в Академията. Книгата Воля за власт е публикувана след смъртта на автора от неговата сестра - Елизабет. Творбата се определя като теоретико-философска проза и представлява непубликувани записки на Ницше от различни периоди на философската му дейност.

Вследствие на зачестилите му припадъци и нервни разстройства, Ницше е поместен в психиатрична болница във Ваймар, където умира на 25 август 1900 година. Изпълнената с противоречия философия на Ницше, наречена ''ницшеанство'', оставя забележим отпечатък върху буржоазната мисъл на миналия век, по-специално върху екзистенциализма и прагматизма. Голяма част от литераторите в края на XIX - началото на XX век (Т. Ман, К. Хамсун, Джек Лондон и други), също усещат значителното влияние на философа.

Фама+ ЕООД
София 1000
пл. Славейков 11
famapublishers@abv.bg

Предислов на Заратустра
Тъй рече Заратустра на Свръхчовека и последния човек
За трите преображения
За катедрите на добродетелта
За отвъдсветовниците
За презрителите на плътта
За радостите и страстите
За бледния престъпник
За четенето и писането
За дървото на планината
За проповедниците на смъртта
За войната и военните
За новия кумир
За мухите на пазарището
За целомъдрието
За приятеля
За хилядата цели и едната цел
За обичта към ближния
За пътя на онзи, който твори
За стари и млади женици
За ухапването от ехидната
За детето и брака
За волната смърт
За дарящата добродетел
Детето с огледалото
На блажените острови
За състрадателните
За свещенослужителите
За добродетелните
За сганта
За тарантулите
За славните мъдреци
Нощната песен
Танцувалната песен
Надгробната песен
Танцувалната песен
Надгробната песен
За самопревъзмогването
За възвишените
За страната на образоваността
За непорочното познание
За учените
За поетите
За великите събития
Прорицателят
За изкуплението
За човешката мъдрост
Най-тихият час
Странникът
За привидението и гатанката
За блаженството против волята
Пред изгрев-слънце
За добродетелта, която вдребнява
На Елеонската планина
За отминаването
За отстъпниците
Завръщане дома
За трите злини
За духа на тежестта
За вехти и нови скрижали
Оздравяващият
За великия копнеж
Другата танцувална песен
Седемте печата, или песента за началото и края
Жертвоприношение с мед
Вик за помощ
Разговор с царете
Пиявицата
Магьосникът
Извън служба
Най-грозният човек
Доброволният просяк
Сянката
Пладня
Приветствие
Тайната вечеря
За висшия човек
Песен на тъгата
За науката
Между дъщерите на пустинята
Пробуждане
Празникът на осела
Песен на опиянението
Поличба